В християнските представи Разпети петък е най-мрачният и най-тъжният ден, белязан с болката, нечовешките страдания и кръстната смърт на Иисус Христос. На разпятието Бог жертва единствения си Син, за да изкупи греховете на човечеството и да победи смъртта. Затова Христос е жертвеният Агнец, който със саможертвата си отменя жертвоприношението от Стария завет и установява Светото Причастие като извор на вечния живот и пребиваване в Бога.
В православното богослужение, денят който припомня Христовата смърт на Кръста е пропит със символика. Сутринта не се отслужва Света литургия, защото Сам Господ е принесъл Себе Си в жертва. Затова и вярващите спазват строг пост – без храна и вода. Преди богослужението, наречено Царски Часове, в средата на храма се разполага украсеният с цветя Христов „гроб“ с Плащаницата. След приключването на службата, християните ѝ се покланят и в знак на смирение и покаяние преминават под нея.
Вечерта, всички свещеници в храма извършват специално богослужение, наречено опело Христово. В песнопенията, посветени на Христовите страдания и скръбта на Божията майка, участват всички присъстващи на службата. След опелото, свещениците изнасят Плащаницата, следвани от миряните и обикалят с нея храма, в шествие пресъздаващо погребението на Христос. На входа на храма свещениците държат високо Плащаницата, а миряните минават отново под нея и влизат за службата. Свещениците отново полагат Плащаницата в „гроба“ в центъра на черквата, където тя остава до пасхалното богослужение.
Всички молитви и песнопения през деня насочват към смисъла на Христовата саможертва в името на Любовта към човешкия род. Иисус е въплътената в човешки образ и подобие Божия любов, която открива пътя към един по-добър свят във Вечността чрез покаянието, прошката и Спасението на душата.
В София ще бъде представена изложбата "Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.". Временната експозиция ще бъде официално открита на 11 юни в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). Тя се посвещава..
Многобройни, често противоречиви са спомените на участниците в съдбоносната за България 1876 г. Но писмата и документите за Априлското въстание, което поставя на дневен ред въпроса за Освобождението на България, чертаят една по-широка картина на..
76 години след неговата кончина първият български цар от Третото Българско царство Фердинанд Първи се завърна у дома, в Двореца "Врана", с което бе изпълнена предсмъртната му воля. В своето завещание той пише, че желае да бъде погребан именно в..
На днешния ден православната ни църква отдава почит на историческите личности, живели по нашите земи от първи век досега и канонизирани за светци. Всички..
В деня на Вси Светии, когато Православната ни църква отбелязва Събора на 12-те апостоли и паметта на всички знайни и незнайни Христови мъченици и..