В християнските представи Разпети петък е най-мрачният и най-тъжният ден, белязан с болката, нечовешките страдания и кръстната смърт на Иисус Христос. На разпятието Бог жертва единствения си Син, за да изкупи греховете на човечеството и да победи смъртта. Затова Христос е жертвеният Агнец, който със саможертвата си отменя жертвоприношението от Стария завет и установява Светото Причастие като извор на вечния живот и пребиваване в Бога.
В православното богослужение, денят който припомня Христовата смърт на Кръста е пропит със символика. Сутринта не се отслужва Света литургия, защото Сам Господ е принесъл Себе Си в жертва. Затова и вярващите спазват строг пост – без храна и вода. Преди богослужението, наречено Царски Часове, в средата на храма се разполага украсеният с цветя Христов „гроб“ с Плащаницата. След приключването на службата, християните ѝ се покланят и в знак на смирение и покаяние преминават под нея.
Вечерта, всички свещеници в храма извършват специално богослужение, наречено опело Христово. В песнопенията, посветени на Христовите страдания и скръбта на Божията майка, участват всички присъстващи на службата. След опелото, свещениците изнасят Плащаницата, следвани от миряните и обикалят с нея храма, в шествие пресъздаващо погребението на Христос. На входа на храма свещениците държат високо Плащаницата, а миряните минават отново под нея и влизат за службата. Свещениците отново полагат Плащаницата в „гроба“ в центъра на черквата, където тя остава до пасхалното богослужение.
Всички молитви и песнопения през деня насочват към смисъла на Христовата саможертва в името на Любовта към човешкия род. Иисус е въплътената в човешки образ и подобие Божия любов, която открива пътя към един по-добър свят във Вечността чрез покаянието, прошката и Спасението на душата.
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си..