Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

43 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов

Георги Иванов
Снимка: БГНЕС - архив

„Моята детска мечта беше да стана моряк, но не ми провървя и започнах да изучавам парашутизъм, моторно и безмоторно летене в аероклуба в родния ми град Ловеч“. Години по-късно вместо да покорява синята шир, Георги Иванов записва името си в историята като първия българин и балканец покорил необятния Космос за едно денонощие, 23 часа и една минута. Точно преди 43 години.

На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време от космодрума в Байконур, намиращ се на територията на днешен Казахстан, космическият кораб „Съюз-33“ е изстрелян в орбита около Земята. На борда му, след едногодишни специализирани тренировки и подбор, са Георги Иванов и командирът на полета летеца-космонавт от тогавашния СССР Николай Рукавишников. Така в онзи момент България става шестата космическа страна в света след Русия, САЩ, Чехословакия, Полша и Германия.



За полета са създадени изцяло български прибори дело на родни учени. Разработени са и различни видове храни със запазване на вкусовите, ароматните и хранителните качества на продуктите в условията на космически полет. Част от българските разработки на храни продължават да се използват и до днес.


По план „Съюз-33“ трябвало да остане в Космоса 7 денонощия, но проблем с един от двигателите осуетява скачването му с орбиталната станция „Салют 6“ и принуждава екипажа аварийно да се завърне на Земята, след като прави 31 пълни обиколки около нея. Много са легендите за случилото се на борда в онези близо две денонощия, но единственият неоспорим факт е, че по време на цялата мисия Георги Иванов остава спокоен и поставя рекорд в световната космонавтика с най-спокойния пулс в историята на пилотираните полети
Костюмите на Георги Иванов от полета му през 1979 г.

Според мнозина експерти това е бил съществен елемент за щастливата развръзка на полета. „На орбиталната станция бях взел със себе си българския флаг, „История славянобългарска”, пръст от старата българска столица Плиска и от връх Шипка – символ на героизма за освобождението на България от Османско робство“ – разказва преди години Иванов пред Радио България.

А от открития космос той си „взема“ 72 кадъра, които прави лично по време на мисията. Голяма част от снимките са включени в документалния филм на Валери Маринов „Полет на ръба на безкрая” и са показвани не веднъж в Музея на авиацията в Крумово, близо до град Пловдив.

Именно там се съхранява и спускаемият апарат, с който Георги Иванов и Николай Рукавишников се завръщат обратно на Земята.

Спускаемият апарат на КК „Союз-33“ от полета на Георги Иванов през 1979 г.
Във връзка с Международния ден на авиацията и космонавтиката – 12 април, авиомузеят в Крумово ще бъде с вход свободен и специална дневна програма, която включва среща с първата българка, приета да участва в програмата PoSSUM на НАСА за подготовка на астронавти Татяна Иванова.  

Редактор: Весела Кръстева
Снимки: БГНЕС –  архив, БНР – Архивен фонд, airmuseum-bg.com



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Бюст-паметник на Васил Левски в Тараклия, Молдова

Паметта за Апостола обединява сънародници от цял свят

Независимо от възраст, вяра, етнос и социална принадлежност, паметта за националния герой на България Васил Левски обединява българите по цял свят. В деня на неговата гибел хиляди се стичат към мемориалите на признателност, за да се поклонят пред..

публикувано на 18.02.24 в 10:16

Петльовден – мъжкият празник за плодовитост

На 2 февруари според българския народен календар се отбелязва празникът Петльовден – за здраве и плодовитост на мъжката челяд. Най-широко той е разпространен в Източна България. Един от задължителните елементи е жертвоприношението на..

публикувано на 02.02.24 в 04:40

Православните християни почитат Свети мъченик Трифон

На 1 февруари Българската православна църква почита паметта на Свети Трифон по нов стил. Денят предшества празника Сретение Господне.  Светецът, живял през III век в малоазийската област Фригия, имал лечителска дарба. Убит е, след като отказал да..

публикувано на 01.02.24 в 04:35