Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

43 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов

Георги Иванов
Снимка: БГНЕС - архив

„Моята детска мечта беше да стана моряк, но не ми провървя и започнах да изучавам парашутизъм, моторно и безмоторно летене в аероклуба в родния ми град Ловеч“. Години по-късно вместо да покорява синята шир, Георги Иванов записва името си в историята като първия българин и балканец покорил необятния Космос за едно денонощие, 23 часа и една минута. Точно преди 43 години.

На 10 април 1979 г., в 20 часа и 34 минути московско време от космодрума в Байконур, намиращ се на територията на днешен Казахстан, космическият кораб „Съюз-33“ е изстрелян в орбита около Земята. На борда му, след едногодишни специализирани тренировки и подбор, са Георги Иванов и командирът на полета летеца-космонавт от тогавашния СССР Николай Рукавишников. Така в онзи момент България става шестата космическа страна в света след Русия, САЩ, Чехословакия, Полша и Германия.



За полета са създадени изцяло български прибори дело на родни учени. Разработени са и различни видове храни със запазване на вкусовите, ароматните и хранителните качества на продуктите в условията на космически полет. Част от българските разработки на храни продължават да се използват и до днес.


По план „Съюз-33“ трябвало да остане в Космоса 7 денонощия, но проблем с един от двигателите осуетява скачването му с орбиталната станция „Салют 6“ и принуждава екипажа аварийно да се завърне на Земята, след като прави 31 пълни обиколки около нея. Много са легендите за случилото се на борда в онези близо две денонощия, но единственият неоспорим факт е, че по време на цялата мисия Георги Иванов остава спокоен и поставя рекорд в световната космонавтика с най-спокойния пулс в историята на пилотираните полети
Костюмите на Георги Иванов от полета му през 1979 г.

Според мнозина експерти това е бил съществен елемент за щастливата развръзка на полета. „На орбиталната станция бях взел със себе си българския флаг, „История славянобългарска”, пръст от старата българска столица Плиска и от връх Шипка – символ на героизма за освобождението на България от Османско робство“ – разказва преди години Иванов пред Радио България.

А от открития космос той си „взема“ 72 кадъра, които прави лично по време на мисията. Голяма част от снимките са включени в документалния филм на Валери Маринов „Полет на ръба на безкрая” и са показвани не веднъж в Музея на авиацията в Крумово, близо до град Пловдив.

Именно там се съхранява и спускаемият апарат, с който Георги Иванов и Николай Рукавишников се завръщат обратно на Земята.

Спускаемият апарат на КК „Союз-33“ от полета на Георги Иванов през 1979 г.
Във връзка с Международния ден на авиацията и космонавтиката – 12 април, авиомузеят в Крумово ще бъде с вход свободен и специална дневна програма, която включва среща с първата българка, приета да участва в програмата PoSSUM на НАСА за подготовка на астронавти Татяна Иванова.  

Редактор: Весела Кръстева
Снимки: БГНЕС –  архив, БНР – Архивен фонд, airmuseum-bg.com



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Навършиха се 100 години от освещаването на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски"

Точно преди 100 години, на 12 септември 1924г. започва освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски" , построен "в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османско иго през 1878 г.", по идея на българския..

публикувано на 12.09.24 в 11:57
Паметникът на Съединението в Пловдив

Съединението е в грижата за ближния и общите каузи

В съзнанието на българите, които пазят и почитат паметта на предците си, датата 6 септември е символ на обединението на изстрадалия ни народ, съхранил вярата и идентичността си през петвековния османски гнет. След Освобождението в края на..

публикувано на 06.09.24 в 06:15

Пафтите – вселена от знаци

Изложбата "Пафтите – вселена от знаци" на Регионалния исторически музей в Русе гостува на Бургас до края на октомври. В експозицията в Етнографския музей на ул. "Славянска" 69, могат да бъдат видени над тридесет образци на ювелирното изкуство...

обновено на 24.07.24 в 15:56