Петльовден е народен празник за здраве и плодовитост на мъжката челяд. Чества се в Източна България – от Добруджа до най-южните райони на страната ни. Като дата съвпада с християнския Сретение Господне, отбелязван също на 2 февруари – тогава Богородица, спазвайки еврейския закон, посетила храма на 40-ия ден след раждането на Божия син, преминала през ритуално пречистване и принесла в жертва две гургулици.
В нашата традиция на този ден се извършвало жертвоприношение на птица – петел, в някои селища непременно черен.
Във всяка къща, в която има момчета, майката колела петел на прага на пътната врата. В някои селища това правело момче, недостигнало полова зрелост, наричали го петелар. С кръвта на петела майката правела кръстен знак на челата на момчетата, както и по вратите на къщата. След това сварявала жертвената птица и раздавала на съседите, заедно с кравайчета или парчета от пита. Обичаят се осмисля като продуциращ плодородие и мъжката плодовитост.
Това обяснява и жертвоприношението на петел, който в българския фолклор има многозначна символика – свързва се със слънцето, изгрева и настъпването на новия ден от една страна. От друга страна, е олицетворение на мъжкото начало и оплодителна способност, както и женската способност за възпроизвеждане. Този езически празник днес също се отбелязва, макар и по-скоро като напомняне за старинните български традиции.
Още интересни моменти от обичая ще намерите в публикацията „Сретение Господне, Втори Трифунец и Петльовден“ от колекцията на Радио България.
Снимки: БГНЕС, архив
На 19 октомври Българската православна църква почита паметта на скромния отшелник от Рила планина и небесен покровител на българския народ и на българските лекари. Наричан още приживе "земен ангел" и "небесен жител", свети Иван (Йоан) Рилски е един от..
Точно преди 75 години, а именно през 1949 г., най-голямото естествено находище на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa) в Европа - "Тисата" , намиращо се в подножието на Пирин, е обявено за резерват. Дървовидната хвойна е южен..
Точно преди 100 години, на 12 септември 1924г. започва освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски" , построен "в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османско иго през 1878 г.", по идея на българския..