Петльовден е народен празник за здраве и плодовитост на мъжката челяд. Чества се в Източна България – от Добруджа до най-южните райони на страната ни. Като дата съвпада с християнския Сретение Господне, отбелязван също на 2 февруари – тогава Богородица, спазвайки еврейския закон, посетила храма на 40-ия ден след раждането на Божия син, преминала през ритуално пречистване и принесла в жертва две гургулици. 

В нашата традиция на този ден се извършвало жертвоприношение на птица – петел, в някои селища непременно черен. 

Във всяка къща, в която има момчета, майката колела петел на прага на пътната врата. В някои селища това правело момче, недостигнало полова зрелост, наричали го петелар. С кръвта на петела майката правела кръстен знак на челата на момчетата, както и по вратите на къщата. След това сварявала жертвената птица и раздавала на съседите, заедно с кравайчета или парчета от пита. Обичаят се осмисля като продуциращ плодородие и мъжката плодовитост. 

Това обяснява и жертвоприношението на петел, който в българския фолклор има многозначна символика – свързва се със слънцето, изгрева и настъпването на новия ден от една страна. От друга страна, е олицетворение на мъжкото начало и оплодителна способност, както и женската способност за възпроизвеждане. Този езически празник днес също се отбелязва, макар и по-скоро като напомняне за старинните български традиции.

Още интересни моменти от обичая ще намерите в публикацията „Сретение Господне, Втори Трифунец и Петльовден“ от колекцията на Радио България.

Снимки: БГНЕС, архив