Разследват монаси в Атон за антиваксърски проповеди

Прокуратурата в Солун разследва монаси в Света гора заради агитация против ваксинацията срещу Covid-19, предаде кореспондентът на БНР в Гърция Катя Пеева. Те са проповядвали, че „коронавирусът е обикновен грип и ваксинирането е грях“. Поради силното влияние на църквата в северната част на страната много по-малко са ваксинираните, което води до висок ръст на заразени, хоспитализирани и починали, отчитат властите. Най-малко 40 монаси от общо 1 800 в Света Гора са починали вследствие на коронавируса. Около 1000 са се разболели, а само 500 са ваксинирани, пише гръцкият вестник „TANEA“. В Атон има 400 монаси от Сърбия, Румъния, България и Русия, които категорично отказват да се ваксинират.

В Румъния ревизираха над 2 млн. сметки за ток и газ

Румънският премиер Николае Чука поиска енергийните компании да преизчислят всички сметки за ток и газ, предаде БТА. „Видях семейства с ниски доходи, институции, представители на вероизповеданията, социални центрове с много високи сметки. Настоявам проблемите да бъдат решени така, че пострадалите да получат нови сметки за ноември, декември и януари и грешките да бъдат коригирани” - заявил премиерът на среща с енергийните дружества. Те се оправдали, че методиката за изчисляване на сметките не е ясна. Проверка на властите е коригирала над 2 млн. фактури. Наложени са глоби за неправилното им изготвяне. От 1 февруари се въвеждат ограничения за енергийните цени на крайните битови и промишлени потребители в страната. Държавният бюджет ще дотира разликите в цените с 600 млн. евро.

Молдова въведе извънредно положение заради енергийната криза

Парламентът на Молдова въведе извънредно положение за 60 дни, след като от 21 януари руската „Газпром“ прекрати доставките на газ заради неплатени поръчани доставки. Премиерът Наталия Гаврилица съобщи, че "Газпром" е отхвърлил молбата за разсрочване на плащанията. Вицепремиерът Андрей Спину заяви, че страната може да плати 38 млн. долара от дължимите 63 млн. С въведеното извънредно положение властите получиха нови правомощия за справяне с кризата и да използват бюджетни пари за плащане за горивото. Така "Молдовагаз" обяви, че е изплатена цялата сума за януари на "Газпром". От 1 ноември 2021 г. Молдова и „Газпром” имат 5-годишен договор, по който плащанията на доставяните обеми става авансово до 20-то число на всеки месец.

Хърватия демографски опустява

Държавният статистически институт на Хърватия оповести първите данни от преброяването на населението. За последните 10 години жителите са намалели с 396 360 или над 9,2%. През 2011 г. в Хърватия е имало 4 284 889 души, но вече са 3 888 529 – най-малобройно население от 1948 г. насам. В последните 30 години населението е намаляло с 895 736 човека. От данните е видно, че в нито една област на страната няма увеличение на населението за последното десетилетие. Поради икономическата криза, трудното намиране на работа и липсата на перспектива младите напускат страната, пише в-к „Jutarnji list”. „От друга страна, имаме все повече имигранти, особено от страните от бивша Югославия. Те бяха привлечени от недостига на работна ръка, особено в строителството и туризма“, твърди демографът Иван Чипин.

Турция иска да посредничи за мир между Русия и Украйна

Турция е за мирно разрешаване на споровете между Русия и Украйна, заяви президентът Реджеп Ердоган по повод нарастващото напрежение между Москва и Киев. "Не смятаме развитието на отношенията между Русия и Украйна за правилно. Като държава, която има добри отношения и с двете страни, ние сме огорчени от атмосферата на война, създадена в региона", заяви турският лидер на пресконференция в Анкара. "Турция иска в региона да цари мир и да няма негативни процеси", подчерта Ердоган. Той допълни, че очаква в близко бъдеще да организира среща между руския президент Владимир Путин и украинския лидер Володимир Зеленски. Ердоган потвърди, че предварително обявеното му посещение в Украйна ще се състои в началото на февруари, съобщи Anadoluagency.

На референдум сърбите одобриха конституционна съдебна реформа

Гражданите на Сърбия подкрепиха конституционните промени в правосъдието. На проведения на 16 януари референдум над 60% са одобрили реформата. Но в столицата Белград гласувалите с „не” са били мнозинство. Според президента Александър Вучич избирателната активност в допитването е била около 30%. Съгласно гласуваните промени, съдиите вече няма да се избират от парламента, а от 11 членен Висш съвет на съдиите, в който 6 съдии ще са избрани от съдийската колегия, четирима ще се излъчват от парламента, а 11-ият член ще е председателят на Върховния съд. Министърът на правосъдието, председателят на Върховния касационен съд и председателят на парламентарната комисия по правосъдие вече няма да участват в избора на съдии. Премахва се тригодишният изпитателен срок за магистратите.

Съставил: Иво Иванов

Снимки: Pixabay, EПA/БГНЕС