Първата жена пилот в гражданската авиация на Афганистан се казва Мохадесе Мирзаее и е само на 23 години. През февруари т.г. Мохадесе стана част от първия изцяло женски летателен екипаж в азиатската държава. Този ден е един от най-щастливите в живота й. Тогава младата авиаторка и нейните колежки позират въодушевени пред камерите на световните медии. Тя не подозира, че половин година по-късно съдбата ѝ ще претърпи кошмарен обрат.
През август 2021 г., когато талибаните превземат Кабул, Мохадесе е на летището в униформата си и се готви за рутинен нощен полет до Истанбул. Същата сутрин тя е напуснала дома и се е разделила с майка си и двете си сестри. Ала самолетът ѝ така и не отлита.
Вижте цялото интервю с Мохадесе Мирзаее от София. Можете да нагласите ръчно превода от настройките долу вдясно.
Сред всеобщия хаос на летище Кабул Мохадесе (Мохо за приятелите) успява, заедно с нейни колеги, да се качи на полет за Киев, Украйна. По-късно тя се отправя към София. Защо точно България?:
Мохадесе е поискала убежище в България, чака властите да удължат визата й. Живее сама под наем, учи и се готви за изравнителни изпити. В момента няма право да работи, за да се издържа. „Обърнах се към българските власти да ми предоставят възможност и статут, който да ми позволи да легализирам тук лиценза и сертификатите ми, което ще ми позволи отново работя и …да летя“ – казва Мохо.
„Тук пристигнах и тук ще остана за добро. И се надявам, че България ще ми предостави сигурно убежище и ново начало за моите полети, за любовта ми към авиацията и страстта ми за летене. Защото не съм летяла от 15 август. Това много ми тежи. Сърцето ми се къса, защото обичам авиацията. Самолетът, летището - това е моят дом. Небето е мястото където се чувствам най-добре. Родена съм, за да летя! И сега правото ми да се чувствам свободна ми е отнето.“
Мохадесе казва, че се чувства добре в България, познава местната култура, властите й оказват подкрепа, има приятели, които й помагат. „Но тук ми е постоянно студено, въпреки че климатът ви е като в Афганистан. Може би така се чувствам, защото съм съвсем сама, далеч от близките ми“ – казва Мохо.
Седмици след превземането на Кабул от талибаните майка ѝ и двете и сестри са били евакуирани в Албания. „Ние сме изцяло женско семейство. Щастлива съм, че успяха да се спасят и се надявам един ден да се съберем отново“- казва Мохадесе. Признава, че родината ѝ липсва и че не може да се примири с положението на нейните сънароднички:
„През последните 20 години ние работихме усилено за нашата свобода, за правата на жените. Борихме се всеки ден! И постигнахме много през всички тези години. И не само афганистанките, но и жените от цял свят, които ни подкрепяха. И сега, ако се откажем, ще се подчиним на волята на талибаните, а това не трябва да се случва“ – казва Мохадесе Мирзаее пред Радио България. И завършва с думите : „Аз отново ще летя и нищо няма да ме спре! Ще го постигна! Въпрос на време е!“
Снимки: Венета Николова, архив
Преживяваше в междинен свят, издигнат над дребнавостите на материята, ала с допусната до Божия промисъл душа. С прилепени до земята нозе отваряше сърцето си за птиците и слушаше с наслада гъшия хор. А в белотата на картона привиждаше лицата на велики..
След като посвещава 23 години от живота си на Кралския военноморски флот, британецът Дарен Картър решава да се уволни през 2013 г. Признава, че в продължение на години се е носил без посока през "бурните води на живота" - от работа..
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..