България е на прага на трети поред парламентарни и редовни президентски избори. Предизборната кампания е на финалната права, но за да разберем дали посланията на кандидатите достигат до избирателите, трябва да започнем с анализ на поведението, което те демонстрират в публичното пространство.
„Това е кампания на монолозите, като, за съжаление, те са много гневни – посочи в интервю за БНР политологът Огнян Минчев. – Освен от маргинални фигури, чието присъствие в ефира на националните и обществените медии, се дължи на позволяващата го промяна в Изборния кодекс, изборът на хората е възпрепятстван от жестоката омраза между голяма част от основните кандидати. Те не се възприемат като съперници, които трябва да управляват една и съща държава, а се изразяват един за друг по начин, който говори за открита враждебност помежду им. Това поведение на политиците легитимира поляризацията обществото, засилва гнева и омразата, тенденциите към конфликт и нежеланието да се потърси споразумение.“
Със сигурност пандемията от Covid-19 допринесе много за атомизацията на и без друго разделеното българско общество, но за този феномен, не бива да бъде обвиняван единствено съществуващият сред нас вече близо две години вирус. Социалният антрополог Страхил Делийски обясни, че това е проблем, който има няколко измерения.
„Най-важното от тях, според мен, е липсата на солидарност. Усещането за емпатия към другия, усещането, че аз и човекът срещу мен имаме еднакво право да говорим и да мислим, в крайна сметка е изгубено. Усещането, че не сме сами, а сме част от един общ организъм, просто го няма. Разделени сме на групи, които имат различни гледни точки, като целта не е те да се сблъскат и да намерят общо решение, а да се покаже, че едната група е по-нисшата. Разпадащото се общество не може да породи колективни смисли и общи ценности, защото то е съставено от множество малки групички, които си произвеждат собствен смисъл и цялото усещане за социалност е изгубено. Ние живеем или като единици, или като част от малки войнстващи племена.“
Делийски съзира проблем и в превръщането на медиите в почти основен създател на колективен смисъл, при положение, че основният мотив на голяма част от тях е печалбата.
Дали умората от близо едногодишната политическа и здравна нестабилност, в която живеем, ще окаже влияние върху мотивацията на българите да гласуват, предстои да видим в изборния ден.
„Искам да напомня, че около половината от гражданите редовно не гласуват – заяви пред БНР политологът Слави Василев. – Това е диагноза преди всичко за политическата ни система. След като половината от гражданите не избират да отидат до урните, тъй като не виждат смисъл, това трябва да постави големия въпрос, каква е българската политическа система и защо тя не предизвиква интерес в половината от населението?“
Той допълни, че онези, които ще се разходят до урните, ще гласуват въз основа на своите убеждения, доколкото ги имат. Част от тях вече са открили и партията, която изповядва близки до техните идеали. А ако се стигне до съставяне на правителство след вота на 14 ноември, то отново трябва да бъде с участието на т.нар. партии на промяната, анализира политологът.
Съставил: Йоан КолевСнимка: БНР, БГНЕС
Българката Саша Безуханова, международно признат мениджър в дигиталната индустрия и филантроп, беше отличена с престижната международна награда Women in Tech Global Lifetime Achievement Award 2024 за цялостен принос за ролята й за развитие на..
Днес се навършва една година от отвличането от хутите в Червено море на двама български моряци като част от екипажа на кораба Galaxy Leader. По този повод молебен за здравето и спасението на сънародниците ни беше отслужен в моряшкия храм "Свети..
Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..