България е на прага на трети поред парламентарни и редовни президентски избори. Предизборната кампания е на финалната права, но за да разберем дали посланията на кандидатите достигат до избирателите, трябва да започнем с анализ на поведението, което те демонстрират в публичното пространство.

„Това е кампания на монолозите, като, за съжаление, те са много гневни – посочи в интервю за БНР политологът Огнян Минчев. – Освен от маргинални фигури, чието присъствие в ефира на националните и обществените медии, се дължи на позволяващата го промяна в Изборния кодекс, изборът на хората е възпрепятстван от жестоката омраза между голяма част от основните кандидати. Те не се възприемат като съперници, които трябва да управляват една и съща държава, а се изразяват един за друг по начин, който говори за открита враждебност помежду им. Това поведение на политиците легитимира поляризацията  обществото, засилва гнева и омразата, тенденциите към конфликт и нежеланието да се потърси споразумение.“

Със сигурност пандемията от Covid-19 допринесе много за атомизацията на и без друго разделеното българско общество, но за този феномен, не бива да бъде обвиняван единствено съществуващият сред нас вече близо две години вирус. Социалният антрополог Страхил Делийски обясни, че това е проблем, който има няколко измерения.

„Най-важното от тях, според мен, е липсата на солидарност. Усещането за емпатия към другия, усещането, че аз и човекът срещу мен имаме еднакво право да говорим и да мислим, в крайна сметка е изгубено. Усещането, че не сме сами, а сме част от един общ организъм, просто го няма. Разделени сме на групи, които имат различни гледни точки, като целта не е те да се сблъскат и да намерят общо решение, а да се покаже, че едната група е по-нисшата. Разпадащото се общество не може да породи колективни смисли и общи ценности, защото то е съставено от множество малки групички, които си произвеждат собствен смисъл и цялото усещане за социалност е изгубено. Ние живеем или като единици, или като част от малки войнстващи племена.“

Делийски съзира проблем и в превръщането на медиите в почти основен създател на колективен смисъл, при положение, че основният мотив на голяма част от тях е печалбата.

Дали умората от близо едногодишната политическа и здравна нестабилност, в която живеем, ще окаже влияние върху мотивацията на българите да гласуват, предстои да видим в изборния ден.

„Искам да напомня, че около половината от гражданите редовно не гласуват – заяви пред БНР политологът Слави Василев. – Това е диагноза преди всичко за политическата ни система. След като половината от гражданите не избират да отидат до урните, тъй като не виждат смисъл, това трябва да постави големия въпрос, каква е българската политическа система и защо тя не предизвиква интерес в половината от населението?“

Той допълни, че онези, които ще се разходят до урните, ще гласуват въз основа на своите убеждения, доколкото ги имат. Част от тях вече са открили и партията, която изповядва близки до техните идеали. А ако се стигне до съставяне на правителство след вота на 14 ноември, то отново трябва да бъде с участието на т.нар. партии на промяната, анализира политологът.

Снимка: БНР, БГНЕС