Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По съседски: Събития с балкански адрес

Румъния си търси ново правителство след вот на недоверие

Вот на недоверие в румънския парламент свали правителството на национал-либералния премиер Флорин Къцу, поело властта през декември 2020 г. Решението на социал-демократите бе подкрепено от 281 депутати при необходими 234 гласа. Кризата в Румъния започна през септември, когато коалиционният партньор на национал-либералите – обединението „Съюз за спасение на Румъния“ - „Партия на справедливостта, солидарността и равенството“ (USR – PLUS), излезе от управлението. Правителството на Къцу бе обвинено в обедняването на румънците, силно задлъжняване на страната и провалена кампанията за ваксинация. Само една трета от 19-те милиона души в страната са ваксинирани, което е второто най-ниско ниво в блока след България. „Дойче веле“ напомня, че от 2012 г. до сега в Румъния са се сменили 17 премиери и 13 правителства.

Зоран Заев: До края на декември можем да се разберем с България

Различията между София и Скопие не са толкова големи. Напълно е възможно до края на декември да се намери решение с България, тъй като имаме отговорност към бъдещето – да не оставаме в миналото. Това каза премиерът на Северна Македония Зоран Заев на пресконференция след срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Словения, предаде БГНЕС. Заев допълни, че в разговорите с него и с президента Румен Радев, канцлерът на Германия Ангела Меркел и президентът на Франция Еманюел Макрон са били изключително конкретни и ясни по повод доводите им за започване на преговорите за присъединяване. На форума Меркел каза, че Западните Балкани принадлежат към Европа и когато бъдат осигурени необходимите условия, те ще могат да се присъединят към ЕС. „Европа обещава на Балканите членство в ЕС, но то не е сигурно“, коментира немският ТВ канал ZDF, визирайки тлеещите конфликти в тази част на континента и липсата на обща позиция в самия ЕС. 

Албания е готова да приеме до 4000 бежанци от Афганистан

В момента в Албания има около 1000 афганистански бежанци, но могат да бъдат приети до 4000. Те ще останат, докато не получат визи за САЩ, а процедурите ще отнемат много време. Това каза в интервю за „Шпигел“, цитирано от БГНЕС албанският премиер Еди Рама. Той обясни, че страната изпълнява това, след искане на САЩ. „Само няколко държави поискаха да приемат бежанци. Не можехме да откажем! Кодексът на честта на албанците идва от Средновековието. В него гостоприемството играе централна роля и това важи дори и днес“, изтъкна Рама. В интервюто той потвърждава курса на Албания към сближаване със САЩ. "По време на комунистическия период ни казваха, че САЩ са въплъщение на злото. Но албанците днес са по-проамерикански настроени от самите американци. За щастие не е нужно да избираме между САЩ и ЕС. Искаме добри отношения и с двете страни", подчертава Рама.

ЕС разкритикува Гърция и Хърватия заради отношението им към бежанците

Комисарят по вътрешните работи на ЕС Илва Йохансон заяви, че е "изключително загрижена" от съобщенията за незаконни, понякога насилствени, отблъсквания на мигранти по границите на ЕС, особено в Гърция и Хърватия, и призова да бъде направено разследване. Тя също така изрази опасения за злоупотреба с еврофондове, дадени на държавите-членки за защита на техните граници. Изказването й идва след като германски медии обявиха, че разполагат с видеокадри на 11 връщания от границата, извършени от хърватската полиция към Босна, както и запис как гръцката брегова охрана принуждава мигранти да се върнат обратно в Егейско море.
„Категорично отричаме тези твърдения. Гръцките граници са граници на ЕС и ние действаме в рамките на международните и европейските закони за защитата им“, каза гръцкият министър по миграцията Нотис Митаракис в отговор на обвиненията. Хърватският вътрешен министър Давор Божинович заяви, че полицията ще извърши разследване.

Турция ще прилага Споразумението за климата, но без ущърб за икономиката си

Парижкото споразумение за климата вече е ратифицирано от парламента на Турция, над пет години след като Анкара сложи подписа си под документа, съобщават световните агенции. Забавянето се аргументираше с това, че страната не може да има същите отговорности за парниковите емисии, както развитите индустриализирани държави. Турските парламентаристи изтъкват в решението си, че Анкара ще прилага споразумението, ако то не вреди на правото ѝ на икономическо и социално развитие. С ратификацията страната се задължава да намали емисиите си с 21% до 2030 г., съобщава Анадолската агенция. Турция е последната страна от Г-20, която ратифицира документа преди световната конференция за климата, планирана за края на октомври в шотландския град Глазгоу.

Съставила: Миглена Иванова

Снимки: ЕПА/БГНЕС


Още от категорията

България днес - 5 юли 2024 г.

В най-хубавия ден от седмицата – петък – се отдаваме на приятни срещи в "България днес" и мечти за морския бриз…От Емилия Юкер ще разберем как Клубът на българските жени и семейства в Хамбург се подготвя за второто издание на..

публикувано на 05.07.24 в 19:00

Ретро автомобили на парад в Бургас

XVII парад на класически автомобили и мотоциклети ще се проведе в Приморския парк в Бургас в събота, от 10 до 14,30 ч. Над 150 колекционери от Бургас и страната ще се включат в него, каза за БНР Бургас Димо Джамбазов, председател на Сдружение авто..

публикувано на 05.07.24 в 17:15

Мотористи се събират на събор край пещерата Леденика

От 5 до 7 юли поляните край пещерата Леденика до Враца ще се превърнат в мотостолица на България. Стотици любители на високите скорости от цялата страна ще вземат участие в поредното издание на Националния мотосъбор Враца – Леденика...

публикувано на 05.07.24 в 09:10