Цените на стоките и услугите в България тръгнаха нагоре. Това се случва след трикратното увеличение на цените на природния газ от началото на годината и ръст на цените на топло- и електронергията в средата на лятото. В глобален план държавите не бяха изненадани от по-високата цена на енергоносителите и се готвеха за инфлация, но тя най-силно засегна по-бедните икономики.
В България, където доходите от години са в пъти по-ниски от средните за ЕС, сега още по-големи групи от населението са заплашени да останат не само без пари за отопление през зимата, но и без средства, които да гарантират задоволяване на насъщни нужди от храна и здравеопазване.
Тревожни са последните данни от изследване на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ от края на м. август и началото на септември. От тях става ясно, че най-бързо се повишават цените на хранителни стоки, които са традиционното препитание на българина. Пшеничното брашно е по-скъпо с 7,3 на сто.Според експерти причината е в скъпото зърно на международните пазари и влиянието им у нас. Освен това хлебопроизводителите повишиха цените през септември с поне 10 стотинки заради по-високите цени на енергоносителите. Прогнозата е поскъпването да продължи. Цените на някои зеленчуци също са значително по-високи в сравнение с миналата година, сочи изследването на КНСБ. При това става въпрос за сезонни зеленчуци като краставици, домати, пипер, с които се подготвя домашната зимнина, традиционна за много български семейства.
„Това ни кара да мислим, че и в следващите месеци най-силно засегнати от инфлацията в България ще бъдат именно бедните домакинства. Това означава, че бедните ще стават още по-бедни, защото в тяхната потребителска кошница са залегнали най-необходимите, основни продукти – хляб, зърнени храни, растителните масла и др.” – казва Виолета Иванова – експерт от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.
„От изследването стана ясно, че в области като Благоевград, Кюстендил, Видин, Хасково, където работните заплати са с около 30 % по-ниски от средните за страната, се наблюдава значително по-голямо нарастване на основните стоки. Ръстът е значително над средния за страната. Следователно, жизненият стандарт в тези области е доста по-нисък и цените за хората там стават вече социално непоносими, – подчертава Виолета Иванова. По думите ѝ, най-сериозно засегнати от това са по-бедните райони, където заплатите се задържат под 1000 лв., при средна за страната 1525 лв. Същевременно има икономически по-развити общини в България, в които средната заплатата е по-висока от тази за страната. – Това отдалечаване в доходите на регионите е тревожено, защото с темпът на нарастване на заплатите в по-бедните, няма да се компенсира увеличението на цените.”
От КНСБ прогнозират, че от 1 януари ще настъпи ново увеличение на топло- и електроенергията, а това допълнително ще вдигне сметките за парно и ток. Проблемът у нас е, че заради тези високите сметки, хората отново ще свият разходите си за основни храни и ще изберат по-евтините и некачествени продукти от магазина. Наред с това няма да могат да заделят средства за здравеопазване, образование, култура.
„Смятаме, че до края на годината издръжката на живот ще нарасне с 5 и повече процента“ – казва Виолета Иванова. „Това означава, че в едно 3 членно домакинство, при двама работещи и едно дете, всеки от родителите трябва да получава 1010 - 1020 лв. КНСБ отстоява позицията си, че от 1 януари догодина минималната работна заплата трябва да нарасне с 17,5 % и да достигне 764 лв. (в момента тя е 650 лв. - бел. ред). Наред с това да нараснат заплатите в публичния и частния сектор - средно с 13 %. Заплатата за издръжка на живота през 2024 г. ще се доближи до минималната работна заплата и съответно минималната ще представлява 50 % от средната работна заплата за страната. Това е едно от основните изисквания, което се очаква да приеме ЕК и да се наложи във всички страни-членки.“
Снимки: БГНЕС
Газопроводът "Балкански поток“ няма да бъде обект на наложени от САЩ санкции за транзакции с "Газпромбанк“. Това става ясно от писмен отговор на депутатско питане до енергийният министър Жечо Станков. На 23 декември 2024 г. министерството на външните..
На 16 февруари Радио България празнува своята 89-а годишнина. Честит празник, колеги! Честит празник, слушатели и приятели отблизо и далеч! Въпреки трудното време, през 2021-2022 г. успяхме да възстановим аудио предаванията "България..
На 16 февруари 2025 г. се навършват 127 години от излизането на първия бюлетин на Българската телеграфна агенция, подписан от нейния първи директор Оскар Искандер. Агенцията е създадена още през 1898 г. с указ на княз Фердинанд I, по модела на..
На 16 февруари Радио България празнува своята 89-а годишнина. Честит празник, колеги! Честит празник, слушатели и приятели отблизо и далеч!..
В старопланинския град Априлци днес и утре традиционният празник на сланината и греяната ракия събира хиляди почитатели на традициите, предаде..
На 14 февруари в "България днес" сме на празнична вълна. Почитаме и Трифоновден, и деня на Св. Валентин, и деня на археолога. В аванс поглеждаме и към..