Потънал в прегръдката на малко познатата Ржана планина, манастирът „Рождество Богородично“ мълви опазено средновековно предание. А църквата му – със седемте олтара, превърнати в седем параклиса и посветени на седем български светци, няма подобна по православните земи.
Според легендата през IX век седмина братя боляри основали светата обител нависоко в планината и около й създали седем селища – Оградище, Буковец, Осеновлаг, Огоя, Лесковдол, Лакатник и Желен. Братята издигнали манастирската църква със седем престола, по един за всекиго, затова и хората нарекли мястото „Седемте престола“. В централния олтар на храма болярите разположили иконата Рождество Пресвета Богородица, донесена вероятно от Света гора, а в един от другите – изображението на Св. Тома Неверни.
„Храмовите празници на манастира са на Рождество Богородично и на Томина неделя – разказва богословът Петър Вутов. – Винаги идват хора и дори преспиват тук. Когато превеждам тези походници по стъпките на мощите на Св. Иван Рилски, ги водя от Черепишкия манастир през цялата Ржана планина. Настаняваме се, правим си вечерня и утринна молитва. Там реката дели двете съставки на Стара планина – това са Голема планина и Ржана планина. Голема планина е от другата страна на реката, а манастирът е в самата Ржана планина.“
През 1737 г. султан Махмуд I – заслужил прозвището „Безбожния“ заради скверните си дела, разпоредил да бъдат разрушени много средища на вярата, сред които и манастирът „Седемте престола“. Обителта обаче била възстановена и през 1848 г. там отворило врати килийното училище на йеромонах Христофор.
Мнозина исторически личности през годините отсядали зад светите му стени, а за отплата посветили съкровени думи. Народният поет Иван Вазов тук се вдъхновил за поемата си „Клепалото бие”, чието първото четиристишие и днес стои вградено в един от зидовете:
„Във глуха планинска долина стояла
във стари години обител света,
кандилце блещяло, молитва се пяла
във черквица бедна, далеч от света.“
Сред най-чистите Божии творения, които всеки ден се откривали пред сетивата му, утеха и покой до края на дните си намерил и писателят Змей Горянин (1905-1959), изпратен в затворническа килия от т.нар. Народен съд през 1945 г. В буйната зеленина на манастирския двор днес стои неговият надгробен паметник с вградени думи:
„Душата ми копней за тишина,
сърцето ми тупти безспир за мир.
Зове ме Стара планина
и сгушеният в нея манастир.“
От Ржана планина – част от планинската верига на Стара планина, тръгват и четирите Ботеви маршрута, по които поемат разделените четници след смъртта на великия поет и революционер Христо Ботев. Обхождането на една единствена пътека продължава осем-девет часа и е изпитание за волята на всеки турист. А награда за несломимия му дух са даровете на природата, които го следват с всеки поглед, с всеки дъх.
На 20 хил. хектара площ се простира защитената зона „Искърски пролом – Ржана планина“, разказва Оля Генова, старши експерт в Дирекция на природен парк „Врачански Балкан“.
„От растителните видове опазваме една орхидея, която се нарича обикновена пърчовка. Тя е сред най-големите от своя вид – много е красива и интересна като изглед. Сред рибите са черна мряна и обикновен щипок, а от бозайниците вълк, видра, пъстър пор. Срещат се също над шест вида прилепи, които обитават не само пещери, но и стари букови гори – бехщайнов нощник, широкоух прилеп и др. От безгръбначните могат да се видят буков сечко, алпийска розалия, бръмбар рогач. Опазват се и земноводни и влечуги.“
Според кмета на село Игнатица Иво Христов няма човек, който да дойде в Ржана планина и да не се влюби в нея.
„Тази планина е девствена. Нито имаме хижи, нито имаме заслони. Като видя, че има много хора тук и ме търсят, умирам от кеф. По-добре е да вървим в посока туризъм. Ние тук друго нямаме, което да направим в Балкана“, заключава той.
Целия репортаж на Йорданка Петрова от БНР-Видин – чуйте ТУК.
Съставил: Диана Цанкова
Снимки: БНР Видин
Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го видиш с очите си, но и да го вкусиш с небцето си . Всяко българско село, всеки град или регион си има своя специфичен дъх и аромат. Един от начините да ги опознаете са кулинарните маршрути,..
Лятото може да е незабравимо не само с почивка край морето, а и с разходка до дивите плажове на Дунава. Всяко от градчетата по бреговете на голямата река си има своето място, където човек може да разпъне чадър и да стъпи върху фините речните пясъци...
След дългогодишна разруха, един от емблематичните мостове, строени от майстора зидар Кольо Фичето, е готов отново да посреща туристи. Беленският мост е построен над река Янтра през 1865 - 1867 г. по нареждане на валията на Дунавския..
Старият влек в село Говедарци, община Самоков, който превозва туристи до връх Мальовица в планината Рила, предстои да бъде модернизиран като..