Потънал в прегръдката на малко познатата Ржана планина, манастирът „Рождество Богородично“ мълви опазено средновековно предание. А църквата му – със седемте олтара, превърнати в седем параклиса и посветени на седем български светци, няма подобна по православните земи.
Според легендата през IX век седмина братя боляри основали светата обител нависоко в планината и около й създали седем селища – Оградище, Буковец, Осеновлаг, Огоя, Лесковдол, Лакатник и Желен. Братята издигнали манастирската църква със седем престола, по един за всекиго, затова и хората нарекли мястото „Седемте престола“. В централния олтар на храма болярите разположили иконата Рождество Пресвета Богородица, донесена вероятно от Света гора, а в един от другите – изображението на Св. Тома Неверни.
„Храмовите празници на манастира са на Рождество Богородично и на Томина неделя – разказва богословът Петър Вутов. – Винаги идват хора и дори преспиват тук. Когато превеждам тези походници по стъпките на мощите на Св. Иван Рилски, ги водя от Черепишкия манастир през цялата Ржана планина. Настаняваме се, правим си вечерня и утринна молитва. Там реката дели двете съставки на Стара планина – това са Голема планина и Ржана планина. Голема планина е от другата страна на реката, а манастирът е в самата Ржана планина.“
През 1737 г. султан Махмуд I – заслужил прозвището „Безбожния“ заради скверните си дела, разпоредил да бъдат разрушени много средища на вярата, сред които и манастирът „Седемте престола“. Обителта обаче била възстановена и през 1848 г. там отворило врати килийното училище на йеромонах Христофор.
Мнозина исторически личности през годините отсядали зад светите му стени, а за отплата посветили съкровени думи. Народният поет Иван Вазов тук се вдъхновил за поемата си „Клепалото бие”, чието първото четиристишие и днес стои вградено в един от зидовете:
„Във глуха планинска долина стояла
във стари години обител света,
кандилце блещяло, молитва се пяла
във черквица бедна, далеч от света.“
Сред най-чистите Божии творения, които всеки ден се откривали пред сетивата му, утеха и покой до края на дните си намерил и писателят Змей Горянин (1905-1959), изпратен в затворническа килия от т.нар. Народен съд през 1945 г. В буйната зеленина на манастирския двор днес стои неговият надгробен паметник с вградени думи:
„Душата ми копней за тишина,
сърцето ми тупти безспир за мир.
Зове ме Стара планина
и сгушеният в нея манастир.“
От Ржана планина – част от планинската верига на Стара планина, тръгват и четирите Ботеви маршрута, по които поемат разделените четници след смъртта на великия поет и революционер Христо Ботев. Обхождането на една единствена пътека продължава осем-девет часа и е изпитание за волята на всеки турист. А награда за несломимия му дух са даровете на природата, които го следват с всеки поглед, с всеки дъх.
На 20 хил. хектара площ се простира защитената зона „Искърски пролом – Ржана планина“, разказва Оля Генова, старши експерт в Дирекция на природен парк „Врачански Балкан“.
„От растителните видове опазваме една орхидея, която се нарича обикновена пърчовка. Тя е сред най-големите от своя вид – много е красива и интересна като изглед. Сред рибите са черна мряна и обикновен щипок, а от бозайниците вълк, видра, пъстър пор. Срещат се също над шест вида прилепи, които обитават не само пещери, но и стари букови гори – бехщайнов нощник, широкоух прилеп и др. От безгръбначните могат да се видят буков сечко, алпийска розалия, бръмбар рогач. Опазват се и земноводни и влечуги.“
Според кмета на село Игнатица Иво Христов няма човек, който да дойде в Ржана планина и да не се влюби в нея.
„Тази планина е девствена. Нито имаме хижи, нито имаме заслони. Като видя, че има много хора тук и ме търсят, умирам от кеф. По-добре е да вървим в посока туризъм. Ние тук друго нямаме, което да направим в Балкана“, заключава той.
Целия репортаж на Йорданка Петрова от БНР-Видин – чуйте ТУК.
Съставил: Диана Цанкова
Снимки: БНР Видин
Любимият на малки и големи Фестивал на цацата поставя началото на морските приключения в курортното селце Кранево! Атрактивна програма, много музика, танци, игри и богата кулинарна селекция очакват гостите край северния ни черноморски бряг от 14..
За нас, българите, Батак е град-светиня! И до днес в него отеква ехото от трагичните събития, свързани с Априлското въстание през 1876 г. , когато по-голямата част от невинните жители на родопското градче са посечени от османския поробител –..
През това лято гостите на община Чепеларе ще могат да разнообразят ваканцията си сред красивата природа на Родопите с още един планински маршрут. Става дума за новата туристическа пътека "Пещерната лаборатория, Старата граница, пещера Топчето, пилон..
Старият влек в село Говедарци, община Самоков, който превозва туристи до връх Мальовица в планината Рила, предстои да бъде модернизиран като..