Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Да тръгнеш „По следите на делфините“

Опит да се разгадае тайнствения живот на бозайниците в Черно море

Снимка: greenbalkans.org

В разгара на лятото мнозина от нас посрещат и изпращат деня си от морския бряг. А една от най-вълнуващите гледки по българското Черноморие е тази на свободно плуващи делфини. 

В България се срещат три вида морски бозайници – обикновен делфин (Delphinus delphis, наричан още белокоремен делфин), муткур (или Морската свиня, Phocoena phocoena) и афала (бутилконос делфин, Tursiops truncatus). 

Те са защитени видове и е забранено преследването, улова, убиването, както и вземането на намерени мъртви екземпляри. 

Природозащитната неправителствена организация „Зелени Балкани“ от години се опитва да разгадае обвития в мистика живот на делфините в района на Черно море и се бори за тяхното опазване

В периода 27 юли – 1 август се проведе традиционната им за последните пет години лятна експедиция за проучване на популациите на морски птици и бозайници в българските териториални води на Черно море. 

По време на експедицията бяха регистрирани 72 наблюдения на делфини с общо 211 индивида.

Черноморски обикновен делфин

Сега в ход е друга инициатива – кампанията „По следите на делфините“, чрез която от екоорганизацията ще събират повече информация за разпространението и миграцията на „българските“ делфини. 

Чрез набиране на средства се цели закупуването на сателитен предавател и маркиране на поне един делфин от вида муткур, който да даде данни за неговото придвижване, обяснява Димитър Попов от „Зелени Балкани“:

Морските бозайници в Черно море са три вида и тяхната сезонна динамика, численост и миграция е доста неяснаИзвестно е, че те по принцип обитават само този воден басейн, тъй като са отделени като отделни подвидове. Но къде са, в коя част на Черно море и по кое време не ни е известно. 

Така че ползването на модерни методи като сателитното проследяване се надявам да ни дадат отговор на тези въпроси. Насочили сме се към най-дребния представител, а именно морската свиня или муткура, защото това е един вид, който, за разлика от другите два, води доста скрит начин на живот. 

Афалата и обикновеният делфин обичат да си общуват социално над водата, докато при муткурите цялото социално общуване се случва под водата. Те основно търсят своята храна в преддънната част на морето т.н. бентосна зона и това ги прави много уязвими и трудно се забелязват със стандартните визуални методи за проучване, които се ползват при китоподобните.“

Черноморски бутилконос делфин (афала)

За проучването си българските експерти ще използват опита на датските им колеги. 

„В Дания има много сериозен опит с маркирането на муткури именно със сателитни предаватели, с тях са проучили много добре вече субпопулации в Северно море и в проливите към Балтийско море“ – разказва Димитър Попов. 

Това е възможно защото и там се ползват същите риболовни съоръжения, каквито се ползват и в България т.н. стационарни мрежи или даляни, които са свързани с брега и се ползват от пролетта до късна есен. Често пъти делфини, и най-вече муткурите, при преследването на рибни пасажи също влизат в тези мрежи и за да успеят да излязат рибарите им помагат, като ги избутват в морето. 

Именно в този момент се поставя предавателят на животното, уточни биологът в интервю за БНР-„Хр. Ботев“.

Черноморски муткур (морска свиня)

Димитър Попов е категоричен, че проучването на популацията от делфини в Черноморието ще помогне за опазване на цялото морско биоразнообразие, а опасенията от евентуална свръхпопулация са напълно неоснователни

Те се размножават подобно на хората и други бозайници, пояснява той. Имат дълъг период на полово съзряване – около 3-4 години, имат продължителна бременност, която достига до 12 месеца, дълъг период на отглеждане на своето единствено малко, което те раждат веднъж на няколко години.

Най-сериозната опасност за тези пленителни черноморски бозайници е замърсяването.

„Знаем много за специфичния характер на Черно море – затворено море, в което се вливат бих казал най-големите реки в Европа – обяснява той. –Това го прави като един контейнер, който задържа в себе си всички възможни замърсители, някои от които са неразградими. От друга страна имаме и т.н. биогени – това са всички азотни и фосфорни съединения, които водят до цъфтежи. В Черно море, поради неговата по-ниска соленост, има много цъфтежи на водорасли, което пък води до намаляване на кислородното съдържание във водата и намаляване на рибните ресурси.“

Интерактивна инсталация представя проблемите със замърсяването на Черно море. Тя е част от информационния ден за природозащитните инициативи, който от „Зелени Балкани“ провеждат днес, 18 август, на плажа край ваканционното селище Санта Марина, до Созопол.


Съставил: Весела Кръстева /по интервю на Мартина Кръстева, БНР-„Христо Ботев“/

Снимки: greenbalkans.org

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България и Румъния работят за подобряване на корабоплаването по Дунав

Условията за корабоплаване по река Дунав ще бъдат подобрени чрез европроект DISMAR на стойност 10 млн. евро, съобщи БТА, цитирайки изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" (ИАППД) в Русе Ивелин Занев...

публикувано на 29.06.24 в 10:25

Ретро автомобили, симулатори и игри за Националния ден на безопасността на движението

На 29 юни по повод Националния ден на безопасността на движението по пътищата Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" организира фестивал от 11 до 14 часа на площад "Княз Александър I Батенберг" в столицата, пред Художествената..

публикувано на 29.06.24 в 08:30
Резерватът

В почивните дни – облачността намалява и валежите спират

Още преди полунощ облачността ще намалее и през втората половина на нощта ще бъде ясно. Вятърът в Източна България временно ще отслабне.  В събота, 29 юни, ще бъде слънчево. В следобедните часове, над източната половина от страната и планинските..

публикувано на 28.06.24 в 19:30