Какви сме докато пътуваме в ежедневието си? Как се променя емоционалното ни състояние? Има ли транзитно състояние на ума? Това са част от въпросите, които задава потомственият фотограф Делян Вълчев в дебютната си фотографска изложба „In Transit“. А отговорите сякаш са заложени в самите изображения, които са показани в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна.
Делян е човек, който познава състоянието на преход. Роден е в Русе преди 36 години, израства във Варна, а когато е само на 15 години, заедно с родителите си, заминава да живее в Ню Йорк. Там завършва средното си образование, бакалавърската си степен по изкуства и специалност „Графичен дизайн“. От 2013-а, до днес е фотограф на свободна практика, като няколко години се занимава и с преподавателска дейност.
Фотографиите, които представя във Варна са резултат от години снимане в едно от най-отличителните места за Голямата ябълка и безспорния социален изравнител – метрото. Място, на което един до друг, на съседни седалки, можете да видите брокер от Уолстрийт и имигрант от Мексико, например.
„Започнах да снимам в метрото 2014-а – без концепция, но последователно. И година по-късно, в процеса на снимане и медитация, успях да оформя концепцията за настоящата изложба. Проектът се фокусира върху идеята за транзитното време. Това е периодът, който нюйоркчани прекарват в метрото, в преход от една част от ежедневието си към друга. И в този преход те изпадат от едно емоционално и психическо състояние в друго такова. Например от проблемите вкъщи, те отиват на бизнес среща или се потапят в много подредената им работна рутина. И тъкмо чакането и пътуването в метрото е междинното психологическо състояние, което е в сърцевината на проекта ми. Пътувайки в метрото хората се отпускат за малко и в този отрязък от „безвремие” се саморазкриват“ – обяснява фотографът пред Радио България.
Снимките са правени от 2014 до началото на пандемията. Делян снима предимно провокиран от това, което е пред него в дадения момент и по-рядко целенасочено. Метрото на Ню Йорк е събирателен център на града, защото може би около 90 процента от гражданите му пътуват с него, без значение на техния социален, финансов или друг статус, разказва фотографът. Затова спокойно може да приемем, че изложбата „In Transit“ представя един портрет на обитателите на града.
„Това са 30 снимки. Някои са портрети в близък план, а други са по-общи сцени от платформи или вагони. Всички имат лица на тях, хора, така че може да ги определим като портрети.“
Отчуждението ни днес е второстепенната тема в проекта. „Когато снимаш улична фотография, неизбежно е да не се хванат някои от водещите теми в социалния и обществен живот, които са отличителни за времето си. Да, отчуждението е нещо присъщо на големия град, със сигурност - поне според мен - телефоните, новите технологии засилват това отчуждение“, казва Делян Вълчев. „И има безспорен феномен, че хората в големите градове са много по-самотни от тези в малките населени места. Човек е сам и анонимен сред тълпата. Ти си сред много хора, но никой с никго не се познава.“
Фотографиите могат да бъдат разгледани в Градската галерия на Варна до 6 юли. Делян Вълчев има желание изложбата „In Transit“ скоро да бъде показана и в неговия втори дом Ню Йорк, а и в други градове на България. „Надявам се хората да имат емоционална реакция като видят снимките, да почувстват изложбата“ – казва той.
А в какъв личен преход се намира фотографът по време на първата си самостоятелна изложба, може да чуете в интервюто, което той даде за Радио България.
Снимки и репродукции: Делян ВълчевВ Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..