Болшевишката революция в Русия и последвалата гражданска война подтикват хиляди дворяни и представители на интелигенцията да бягат от родината, за да се спасят от надигащото се насилие. Мнозина от тях намират убежище в България, а други продължават към Югославия и най-вече към лелеяния Париж.
Държавната агенция „Архиви” избира стиха „Ваше благородие, госпожа Чужбина” от известната песен на Булат Окуджава за мото на своята изложба, с която отбелязва 100-годишнината от пристигането на бялата емиграция у нас. В документален разказ експозицията проследява пътя на белогвардейците до нашата страна, решението на правителството да ги приюти и трайните следи на руските бегълци в образованието, науката, културата.
„Кулминацията на този няколкогодишен процес настъпва през 1921 г., когато е разбит корпусът на Пьотр Врангел и през Севастопол неговите части напускат Русия – разказва Михаил Груев, председател на Държавната агенция „Архиви”. – Не се евакуират само военните, а стотици хиляди граждански лица – офицери със семействата си, лекари, учители, въобще интелигенцията, която бяга от червения терор. Мнозина от тези хора намират в лицето на България своята втора родина. Става дума за личности, които оставят своя отпечатък в почти всички сектори на културния, икономическия, научния живот на страната ни в междувоенния период. Тези хора – много малка част от тях са военни, всъщност вграждат имената си в модерната българска култура и наука.”
България отваря границите и сърцето си за белогвардейците, търсещи подслон заради разстрелите и варварствата в собствената им държава. Първоначално те биват настанени в казарми и военни училища, а впоследствие се разпръсват в цялата страна.
„В началото руската емиграция наброява почти 100 хил. души, но през годините остават около 20 хиляди – продължава разказа си Михаил Груев. – Близостта между културите и езиците, общата православна вяра са част от факторите, които оказват влияние върху тях да изберат България за втора родина. Правителството на Александър Стамболийски (1919-1923) също полага големи усилия за настаняването и прехранването им, за създаването на някаква заетост на мъжете. Така България, която след Първата световна война се намира в тежко състояние – притисната и от стотици хиляди бежанци, прииждащи от откъснатите територии, се оказва изключително гостоприемна страна. Тя действително отделя от залъка си, за да могат тези хора да оцелеят.”
А те й се отблагодаряват със съзидателен труд в области, в които могат да допринесат като широко скроени, образовани и с богата култура личности. Някои от тях изиграват основополагаща роля в изкуството и други обществени сфери, докато мнозина лекари се борят с големите епидемии на своето време – петнистият тиф, туберкулозата, и не се страхуват да отидат при турското население в Родопите и да издигнат на по-високо ниво медицината и санитарните грижи.
Какво обаче се случва с белогвардейците по времето на Втората световна война, когато България става съюзник на Германия, и как се отнася властта след 9 септември 1944 г. към хората, избягали от същия политически режим?
„Факт е, че малка част от тях, вече установили се в България, се включват в корпуса на Власов, който воюва на страната на нацистите – отговаря Михаил Груев. – С окупирането на страната ни от Червената армия и след това руските емигранти биват третирани като недружелюбно население, а белогвардейските организации ликвидирани. Властта се отнася с много голяма подозрителност към всички тях и белогвардейците стават обект на различни преследвания.”
Ваше благородие, госпожа Раздяла,
с теб отдавна близки сме, как не си разбрала…
Ваше благородие, госпожа Чужбина,
страстно ме прегърна ти – без любов отмина… – припява поетът с китара Булат Окуджава.
„България за тях става втора родина, но едновременно с това остава тази жажда, този копнеж по истинската. Заради това и ни се стори, че този стих най-точно пресъздава двойствения статус, в който те се озовават у нас”, добавя Михаил Груев.
Снимки: bulgarianhistory.org, archives.government.bg, БГНЕС и архив
На днешния ден преди 90 години е извършено освещаването на Паметника на свободата на връх Шипка. Той е издигнат в памет на загиналите герои на отбраняваното място по време на Шипченската битка, около което са се провели решаващите боеве за..
След Освобождението на България от османско владичество в обявената през 1879 г. нова българска столица София се стичат архитекти от Европа, за да ѝ придадат модерен облик и функционална организация. Сред тях завинаги в архитектурната история на..
Православните християни почитат успението на Св. Йоан Рилски, смятан за небесен покровител на българския народ. Светецът се ражда в село Скрино в Осоговската планина през втората половина на IX век, когато християнството пуска корени сред..
В календара на Българската православна църква са отредени и три специални дни, в които вярващите отправят молитви към Бога и раздават милостиня в памет..
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала..