Болшевишката революция в Русия и последвалата гражданска война подтикват хиляди дворяни и представители на интелигенцията да бягат от родината, за да се спасят от надигащото се насилие. Мнозина от тях намират убежище в България, а други продължават към Югославия и най-вече към лелеяния Париж.
Държавната агенция „Архиви” избира стиха „Ваше благородие, госпожа Чужбина” от известната песен на Булат Окуджава за мото на своята изложба, с която отбелязва 100-годишнината от пристигането на бялата емиграция у нас. В документален разказ експозицията проследява пътя на белогвардейците до нашата страна, решението на правителството да ги приюти и трайните следи на руските бегълци в образованието, науката, културата.
„Кулминацията на този няколкогодишен процес настъпва през 1921 г., когато е разбит корпусът на Пьотр Врангел и през Севастопол неговите части напускат Русия – разказва Михаил Груев, председател на Държавната агенция „Архиви”. – Не се евакуират само военните, а стотици хиляди граждански лица – офицери със семействата си, лекари, учители, въобще интелигенцията, която бяга от червения терор. Мнозина от тези хора намират в лицето на България своята втора родина. Става дума за личности, които оставят своя отпечатък в почти всички сектори на културния, икономическия, научния живот на страната ни в междувоенния период. Тези хора – много малка част от тях са военни, всъщност вграждат имената си в модерната българска култура и наука.”
България отваря границите и сърцето си за белогвардейците, търсещи подслон заради разстрелите и варварствата в собствената им държава. Първоначално те биват настанени в казарми и военни училища, а впоследствие се разпръсват в цялата страна.
„В началото руската емиграция наброява почти 100 хил. души, но през годините остават около 20 хиляди – продължава разказа си Михаил Груев. – Близостта между културите и езиците, общата православна вяра са част от факторите, които оказват влияние върху тях да изберат България за втора родина. Правителството на Александър Стамболийски (1919-1923) също полага големи усилия за настаняването и прехранването им, за създаването на някаква заетост на мъжете. Така България, която след Първата световна война се намира в тежко състояние – притисната и от стотици хиляди бежанци, прииждащи от откъснатите територии, се оказва изключително гостоприемна страна. Тя действително отделя от залъка си, за да могат тези хора да оцелеят.”
А те й се отблагодаряват със съзидателен труд в области, в които могат да допринесат като широко скроени, образовани и с богата култура личности. Някои от тях изиграват основополагаща роля в изкуството и други обществени сфери, докато мнозина лекари се борят с големите епидемии на своето време – петнистият тиф, туберкулозата, и не се страхуват да отидат при турското население в Родопите и да издигнат на по-високо ниво медицината и санитарните грижи.
Какво обаче се случва с белогвардейците по времето на Втората световна война, когато България става съюзник на Германия, и как се отнася властта след 9 септември 1944 г. към хората, избягали от същия политически режим?
„Факт е, че малка част от тях, вече установили се в България, се включват в корпуса на Власов, който воюва на страната на нацистите – отговаря Михаил Груев. – С окупирането на страната ни от Червената армия и след това руските емигранти биват третирани като недружелюбно население, а белогвардейските организации ликвидирани. Властта се отнася с много голяма подозрителност към всички тях и белогвардейците стават обект на различни преследвания.”
Ваше благородие, госпожа Раздяла,
с теб отдавна близки сме, как не си разбрала…
Ваше благородие, госпожа Чужбина,
страстно ме прегърна ти – без любов отмина… – припява поетът с китара Булат Окуджава.
„България за тях става втора родина, но едновременно с това остава тази жажда, този копнеж по истинската. Заради това и ни се стори, че този стих най-точно пресъздава двойствения статус, в който те се озовават у нас”, добавя Михаил Груев.
Снимки: bulgarianhistory.org, archives.government.bg, БГНЕС и архив
Тази сутрин, в храма "Успение на Пресвета Богородица" в град Делчево, в РС Македония, Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Серафим води светата литургия, в съслужение с предстоятеля на Делчевско - Каменичката епархия епископ Марко..
Българските археолози продължават проучването на античния нимфеум (светилище на нимфи), открито в комплекса "Акве Калиде" край Бургас. Нимфеумът заема централно място в бившите римските терми и е бил част от фонтан с надпис и статуя на трите..
На днешния ден преди 90 години е извършено освещаването на Паметника на свободата на връх Шипка. Той е издигнат в памет на загиналите герои на отбраняваното място по време на Шипченската битка, около което са се провели решаващите боеве за..
Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне..