Президентът Румен Радев е издал указ за обнародване на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, приет от 45-ото Народно събрание на 29 април, в Държавен вестник. Указът е с днешна дата, а извънредният брой на Държавен вестник излиза утре - 1 май. 

Какво включват промените?

Броят на избирателните секции в чужбина ще е неограничен, гласува окончателно парламентът. След поискано прегласуване от ГЕРБ, гласовете „за“ бяха 117, „въздържал се“ - 107 и 8 „против“. Поправката бе приета след разгорещени дебати в пленарната зала. Промяната предложи партията „Има такъв народ“, а в зала я подкрепиха „Демократична България“, „Изправи се! Мутри вън“ и ДПС. Секции вече ще бъдат разкривани и при 40, а не както досега - при 60 подадени заявления за гласуване.

Досега секциите бяха ограничени до 35 за държавните извън ЕС, а лимитът бе въведен от ГЕРБ и „Патриотичен фронт“ през 2016 г. с идеята да се ограничат гласовете от Турция. След Брекзит ограничението създаде проблем заради големия брой активни български граждани на Острова, които се оплакаха, че не са успели да гласуват. 

Няма да има район "Чужбина", тъй като не бе приета методиката, по която ще става районирането.

Хора, поставени под карантина, ще могат да подават заявления за гласуване и в самия изборен ден.

Съставът на Централната избирателна комисия се намалява от 20 на 15 членове. Той ще се назначава от президента въз основа на предложения на парламентарните партии и коалиции, решиха окончателно депутатите с поправките в Изборния кодекс. Председателят, заместник-председателят и секретарят ще се предлагат от политическите партии, но целият състав на ЦИК ще се назначава с указ на президента след проведени от него публични консултации и процедура, определени от държавния глава. Партии и коалиции, които имат евродепутати, но не са парламентарно представени, отпадат от състава на ЦИК.

Одобрено беше и предложението за 100 % машинно гласуване в страната в избирателните секции с над 300 души.

Беше решено да няма да има гласуване по пощата зад граница. Отхвърлено беше и предложението за въвеждане на експерименталното дистанционно електронно гласуване на президентските избори.

Депутатите приеха при броенето на бюлетините и попълването на изборните протоколи в секционните комисии да има видеонаблюдение. То ще се предава онлайн. По-строгият контрол се въвежда, за да се предотвратят нарушения.

Спорове се разгоряха около въвеждането на мажоритарен вот. В крайна сметка беше прието пропорционалната избирателна система за избор на народни представители да се прилага до провеждане на първите редовни избори за народни представители. 

По информация на парламентарните репортери на БНР Мария Филева и Добрина Карамболова