Традиция повелява Великденските яйца да се боядисват на Велики четвъртък от най-възрастната жена в семейството. В миналото в по-заможните домове се боядисвали около 500-600 яйца – за да стигнат до Спасовден и да има за всички домашни, а също за роднини и гости, за сиромаси и пътници. За багренето се приготвяли бои от различни растения: червеното се постигало с риган, зеленото – с коприва, оранжевото – със смрадлика, а жълтото – с орехова шума или ябълкови кори.
Преди да започне, стопанката палела свещ и се прекръствала с думите: „Дай, Боже, догодина пак да посрещаме червено яйце!“
Първото яйце задължително се боядисва в червено. Защо ли?
„От една страна яйцето е първата блажна храна, с която по традиция се отговява след дългия пост. В християнството то се тълкува като символ на Христовия гроб, който неговите последователи намират празен след Възкресението и по-общо, като символ на вечния живот и духовното спасение – обяснява доц. Вихра Баева от Института по етнология и фолклористика към БАН. – И във фолклора яйцето е ключов образ – то се свързва със слънцето, с живота и с плодородието, предпазва от зли сили, с него се лекува и се развалят магии. От друга страна, червеният цвят, който според богословите символизира пролятата кръв на Спасителя, в традиционната култура означава живот, енергия, жизнена сила и в същото време прогонва всичко лошо и опасно.“
С първото боядисано червено яйце се натъркват бузите на децата, момите и младите булки, за да са здрави и запазени от всякакви злини. Поставяме го при домашната икона и го пазим цяла година, за да носи здраве и благополучие в дома. На Великден червени яйца се носят и в църквата, като се оставят пред иконите. С тях също се отговява – за първи път се хапва блажно след дългия пост.
Особен смисъл имат тъй наречените „писани яйца“. Те не са предназначени за ядене, а се подаряват на особено близки и обичани хора и се пазят като скъп спомен. Оттам идва и поговорката „Гледат го като писано яйце“.
За различните техники за украса на великденските яйца разказва публикацията „Старинните технологии на "писаните" яйца са живи и днес“ от колекцията на Радио България.
Редактор: Елена Каркаланова
На 16 ноември 1878 г. е роден Михайло Парашчук – украинският скулптор, създал архитектурни елементи от украсата на някои от най-импозантните сгради в българската столица. Пътят му тръгва от село Варваринци (тогава в пределите на Австро-Унгарската..
На днешния 6 ноември отбелязваме 104 години от анексирането на Западните покрайнини през 1920 г., по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., поставил края на Първата световна война. Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от..
Точно преди една година Българската православна църква учреди нов празник в църковния ни календар – Прославление на светите мощи на св. патриарх Евтимий Търновски . Според църковни източници, последният български патриарх преди падането на..