Бърза справка в тълковния речник за значението на думата „читалище“ показва, че това е културна институция за разпространяване на знания и култура, особено активна през българското Възраждане. Читалищата са уникална форма на обществено-културна организация, появила се за първи път в началото на 1856 година в Свищов. Обикновено те се състоят от библиотека и клуб по интереси, където се развиват най-различни дейности – от любителски школи по музика, танци, чужди езици, театър, литературни четения. От тях често тръгва инициативата за отбелязване на обществено значими събития и празници.

Към момента в България са регистрирани 3709 читалища, по данни на chitalishta.com. Какво материално и нематериално историческо богатство съхраняват тези места? Жива ли е читалищната дейност и има ли нужда от нея в ерата на дигитализацията? Отговори на тези и други въпроси търси инициативата на фондация „Алерия“ „Маратон по българските читалища“.

„През историята на местните читалищни работници ние искаме да покажем красотата на различните кътчетата на България и възможностите те да бъдат посетени, дори по време на пандемия“ – разказа пред БНР-Видин Емилия Павлова от фондацията:

„Ние сме млада фондация. В началото се занимавахме основно с издирване и заснемане на автентични национални костюми и така имахме късмета да попаднем в няколко читалища в нашия регион, Варненския. И в течение на срещите хората там се разкриваха все повече пред нас и разказваха за своя труд и а живот в читалищата. Видяхме колко енергия и желание влагат в работа си всеки ден и колко им е трудно понякога от финансова гледна точка. И в същото време тези хора, читалищните хора, са и сърцето на селото – те знаят всичко, свързано с историята на мястото, с обичаите, традициите, пазят национални костюми, предмети на бита. Така спонтанно възникна в нас идеята да покажем България чрез разказите на читалищните хора, да разкажем за самите тях като събирателен образ на историята от даденото място.“

Маратонът, разбира, се започва от родното място на българското читалище – Свищов. Следват други културни институции, които сами заявяват желание за участие и срещи, които са заснети в кратките филми, качени във Фейсбук страницата на фондацията:

„Идеята ни е чрез читалищата да покажем и различни интересни места, където никога не сме били. Същевременно да покажем, че дори и в пандемия има къде да се пътува. България е много красива и зад всеки завой ни очаква нещо интересно, което си заслужава да бъде видяно.“

Последните три читалища през, които минава „Маратона“ са във видинските села Буковец, Синаговци и Покрайна. Видеоразказите от там може да видите на фейсбук страницата на фондацията.

„От местата, които посетихме до момента можем да кажем, че Народното Читалище, особено в по-малките населени места, е единственото обществено място. То не е само библиотека откъдето да вземеш книга. Там, в читалището, е съсредоточен целият културно-масов живот на местните хора и до ден днешен. Това е място за самодейност, за културни събития, за фолклорни изяви, дори за социална помощ на места или пък просто за срещи между хората. Невероятни са хората, които работят на тези места. Според нас те са съвременните възрожденци и те са героите на нашето време. Читалищните работници наистина заслужат аплодисменти“ – обобщава впечатленията си Емилия Павлова.

Редактор: Весела Кръстева /интервю: Стефка Павлова, БНР- Видин/