Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Христо Топчиев и неговите чудновати каба-гайди

Снимка: архив на Христо Топчиев

Най-голямата, най-малката, най-странната гайда … Те са негово дело, но не само! Стотици гайди са излезли от сръчните му ръце, в течение на годините. Въпреки Ковида, той не се спира. В малкото ателие, в кв. Райково на град Смолян, цари оживление по всяко време. Осемдесет годишният Христо Топчиев е там всеки ден, за да майстори инструменти по поръчка от всички краища на света. В разгара на пандемията и локдауните, хората имат повече време за музика и самообучение.


Репетициите на легендарния оркестър „100 каба гайди“, където бай Христо свири от край време, са отменени покрай заразата. Затова той изцяло се е отдал на майсторенето на родопския инструмент. Сега всичко става онлайн, по интернет, разбираме от него. Оттам го търсят за поръчки. Смолянският гайдар преподава и уроци на ентусиасти - все млади хора. Те му пращат свои записи по електронната поща, той ги обучава по телефона как да извлекат най-добрия звук от инструмента. В YouTube популярност набира и 45 -минутният му видеоурок как се прави каба-гайда от А до Я. 

Защото писъкът й те кара да настръхнеш и да се понесеш с въображението си над планинските била с разпръснатите по тях махалѝ. Хората искат да притежават инструмента, за да се опитат да пресъздадат звуковата картина на Родопите.

„От София, от Пловдив, от Кюстендил… От цялата страна, отвсякъде се обаждат. От Германия също! Гайди имам къде ли не! В Америка, в Китай, в Япония …- реди бай Христо.  Като слушат и гледат изпълненията на нашите „100 каба гайди“ и те искат да имат гайда. А родопската гайда е най-хубавата! Тя е много звучна! И тембърът ѝ е приятен, не е писклив като гайдите от други краища на страната, а е с нисък тон."

На пръсти се броят майсторите гайдари в България. Бай Христо е един от тях. Неговата страст да свири и майсторѝ намира какви ли не превъплъщения. Преди време, решава да направи най-голямата гайда „Беше 1,60 м. дълга и много широка. Направих я с кожа от еркич /козел/. Звукът й не се различава от този на обикновените каба-гайди, същият нисък тон, но мехът е много голям“ – обяснява Христо Топчиев. Сетне го осенила идеята защо да не направи най-малката каба-гайда в света. За целта използвал кози тестиси за направата на меха. Но и това не било достатъчно:

Направих още по-малка гайда, нарекоха я джуджа-гайда. Тя е от вимето на козата, т.е. от пънчето, откъдето излиза млякото. В нея монтирах, като при професионалните гайди, същата гайденица, която издава звука" – обяснява Христо Топчиев.

С чудноватата си джуджа-гайда, побираща се в една човешка длан,  родопчанинът дори кандидатства за книгата на рекордите на Гинес. Но майсторът не спира дотук! Успява да изобрети и странен, но звучен хибрид между кавал и гайда. Кръщава го „родопски свирял“. Надуваш на едно място, а от гайдата излизат 3, 4 и дори 5 различни звука, зависи от броя на ручилата, които бай Христо е монтирал.

Хибридната гайда на бай Христо

В своята работилничка, в квартал Райково, той изработва и красиви чанти за гайди.  А за украсата им използва негови си художествени решения с мъниста. Едва смогва да изпълни поръчките, които валят от цял свят.Сега бай Христо казва, че няма търпение епидемията да отшуми, за да репетира отново с колегите от „100 каба-гайди“. Чака и летните фолклорни събори и надсвирвания с надеждата, че ще може отново да сподели на живо своята музика с любителите на вълшебната родопска каба-гайда.

Снимки: архив на Христо Топчиев



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

На Еньовден билките и водата добиват магична сила

Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..

публикувано на 24.06.24 в 04:30
Снимка: Регионален етнографски музей – Пловдив

Пловдив кани любителите на позабравени занаяти в Етнографския си музей

Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..

публикувано на 23.06.24 в 10:10

Българската народна песен не може да се преведе, но е магнетична за света

Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..

публикувано на 18.06.24 в 10:10