От  22 март България е в трети локдаун от началото на пандемията. Табелката „Затворено“ отново е на вратите на стотици фирми. Как това ще се отрази на българския бизнес?

Според Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) българската икономика, извън някои специфични услуги, вече е свикнала да работи в условията на локдаун. За големите преработващи предприятия, въвеждането на нов такъв е без значение, след като е преодоляно първоначалното стъписване от миналата пролет, когато имаше затваряне на граници, неяснота с пратките и т. н. Фокусът сега е върху хотели и ресторанти, културния и спортния сектор. Приходите от тях не са основни за БВП, но всичко е свързано в обща верига, заради осигуряваните немалко работни места и заетост за стотици хиляди хора.

„Всичко зависи от това дали в хода на новия локдаун държавата ще реши да бъде водеща в контрола по прилагането на мерките, или да остави това на общините. Тъй като в тази насока виждаме по-скоро смесени сигнали, – казва Николов пред БНР и припомня: 

„Преди няколко седмици отношението на държавата беше – нека да оставим областите да решават в зависимост от ситуацията на място. Буквално седмици по-късно ставаме свидетели как държавата взема нещата в свои ръце и затваря всичко. Прехвърлянето на топката от държавата към местната власт и обратно създава несигурност и бизнесите не знаят кое как ще се случи и към кого да се обърнат.”

Според Атанас Димитров, зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, голямо предизвикателство е да бъдат запазени хората, за да може един ден хотелите и ресторантите да отворят отново с нужното качество, познато и търсено от клиентите:

„Именно това бяха нашите искания към институциите и държавата – работниците да бъдат компенсирани. Тръгнаха изключително колебливо с мерките „60 на 40” и „80 на 20”, които са практически неприложими за затворени бизнеси и при първия локдаун никой не получи нищо – казва Димитров. По думите му: – Тези мерки функционират за ограничени бизнеси, които не са затворени. Работодателите нямат никакви приходи, с които да изплатят тези 40%. Впоследствие бяха отпуснати средства в размер на 24 лева на ден, а от януари месец, хората започнаха да получават 75% от трудовото си възнаграждение. Договорихме и някакво обезщетение от 20% за работодателите, колкото да могат да покрият разходите си. Може би около 30% от колегите се отказаха да упражняват тази професия, като сега след новия локдаун, очакваме да ескалира нежеланието да се инвестира в рисков бизнес.”

Най-големите разходи на ресторантьори и хотелиери са насочени към спазването на здравните предписания и мерки, тъй като осъзнават, че бизнесът е обвързан пряко със здравето на клиентите.

Според Атанас Пеканов, икономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO), българският модел за управление на кризата е хаотичен и не е трябвало заведенията да бъдат отваряни в началото на март. Той е категоричен, че това ще доведе до още по-големи загуби за ресторантьорския бранш, защото са похарчени много пари, за да отворят преди три седмици заведенията. Правилното решение според него е правителството да не следва исканията на бранша, а да се фокусира върху компенсаторните мерки.

След обявяването на 10-дневния локдаун, който ще продължи до края на март, министърът на икономиката Лъчезар Борисов обяви пълна подкрепа за бизнеса в условията на поредния локдаун. Всички мерки, които действат към момента, остават активни, ще бъде продължена и подкрепата през Националната агенция за приходите за всички  затворени бизнеси, както и мерките насочени към служителите - "60 на 40,"80 на 20", „Запази ме“. Засегнатите компании ще получат компенсации през НАП, както и през програма „Иновации и конкурентноспособност“. Позицията на министъра е, че по време на кризата България стои относително добре на фона на другите страни, като това се потвърждава и от икономистите.

„България влезе в тази криза с много добри макроикономически показатели – много малък дефицит, много нисък дълг – анализира Адриан Николов от ИПИ.– Ние бяхме с най-нисък дълг след Естония и имаме доста голям ресурс за такъв тип допълнително стимулиране и все още имаме пространство, в което да се развиваме. Разбира се в близко бъдеще ще започнат да действат и мерките от големия план за спасяване на ЕС, така че си мисля, че бюджетът не е такъв проблем.В контекста на целия ЕС, България продължава да бъде с едни от най-добрите бюджетни показатели, на фона на страни като Италия и Испания и Франция, които бяха влезли в доста по-голяма икономическа криза и доста по-агресивно стимулират икономиката си през бюджетите. За бюджетна дисциплина ще мислим, когато тази ситуация приключи. По-важно е да се мисли как могат да се спасят максимално много бизнеси.”

Какво предстои? Очакванията  на всички анализатори за нормализация на икономиките са свързани с кампанията за ваксиниране. След достигането на необходимия брой имунизирани, се очаква върху българската икономика да окажат влияние и средствата от Плана за възстановяването на Европа.

Редактор: Йоан Колев