От 22 март България е в трети локдаун от началото на пандемията. Табелката „Затворено“ отново е на вратите на стотици фирми. Как това ще се отрази на българския бизнес?
Според Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) българската икономика, извън някои специфични услуги, вече е свикнала да работи в условията на локдаун. За големите преработващи предприятия, въвеждането на нов такъв е без значение, след като е преодоляно първоначалното стъписване от миналата пролет, когато имаше затваряне на граници, неяснота с пратките и т. н. Фокусът сега е върху хотели и ресторанти, културния и спортния сектор. Приходите от тях не са основни за БВП, но всичко е свързано в обща верига, заради осигуряваните немалко работни места и заетост за стотици хиляди хора.
„Всичко зависи от това дали в хода на новия локдаун държавата ще реши да бъде водеща в контрола по прилагането на мерките, или да остави това на общините. Тъй като в тази насока виждаме по-скоро смесени сигнали, – казва Николов пред БНР и припомня:
„Преди няколко седмици отношението на държавата беше – нека да оставим областите да решават в зависимост от ситуацията на място. Буквално седмици по-късно ставаме свидетели как държавата взема нещата в свои ръце и затваря всичко. Прехвърлянето на топката от държавата към местната власт и обратно създава несигурност и бизнесите не знаят кое как ще се случи и към кого да се обърнат.”
Според Атанас Димитров, зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, голямо предизвикателство е да бъдат запазени хората, за да може един ден хотелите и ресторантите да отворят отново с нужното качество, познато и търсено от клиентите:
„Именно това бяха нашите искания към институциите и държавата – работниците да бъдат компенсирани. Тръгнаха изключително колебливо с мерките „60 на 40” и „80 на 20”, които са практически неприложими за затворени бизнеси и при първия локдаун никой не получи нищо – казва Димитров. По думите му: – Тези мерки функционират за ограничени бизнеси, които не са затворени. Работодателите нямат никакви приходи, с които да изплатят тези 40%. Впоследствие бяха отпуснати средства в размер на 24 лева на ден, а от януари месец, хората започнаха да получават 75% от трудовото си възнаграждение. Договорихме и някакво обезщетение от 20% за работодателите, колкото да могат да покрият разходите си. Може би около 30% от колегите се отказаха да упражняват тази професия, като сега след новия локдаун, очакваме да ескалира нежеланието да се инвестира в рисков бизнес.”
Най-големите разходи на ресторантьори и хотелиери са насочени към спазването на здравните предписания и мерки, тъй като осъзнават, че бизнесът е обвързан пряко със здравето на клиентите.
Според Атанас Пеканов, икономист в Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO), българският модел за управление на кризата е хаотичен и не е трябвало заведенията да бъдат отваряни в началото на март. Той е категоричен, че това ще доведе до още по-големи загуби за ресторантьорския бранш, защото са похарчени много пари, за да отворят преди три седмици заведенията. Правилното решение според него е правителството да не следва исканията на бранша, а да се фокусира върху компенсаторните мерки.
След обявяването на 10-дневния локдаун, който ще продължи до края на март, министърът на икономиката Лъчезар Борисов обяви пълна подкрепа за бизнеса в условията на поредния локдаун. Всички мерки, които действат към момента, остават активни, ще бъде продължена и подкрепата през Националната агенция за приходите за всички затворени бизнеси, както и мерките насочени към служителите - "60 на 40,"80 на 20", „Запази ме“. Засегнатите компании ще получат компенсации през НАП, както и през програма „Иновации и конкурентноспособност“. Позицията на министъра е, че по време на кризата България стои относително добре на фона на другите страни, като това се потвърждава и от икономистите.
„България влезе в тази криза с много добри макроикономически показатели – много малък дефицит, много нисък дълг – анализира Адриан Николов от ИПИ.– Ние бяхме с най-нисък дълг след Естония и имаме доста голям ресурс за такъв тип допълнително стимулиране и все още имаме пространство, в което да се развиваме. Разбира се в близко бъдеще ще започнат да действат и мерките от големия план за спасяване на ЕС, така че си мисля, че бюджетът не е такъв проблем.В контекста на целия ЕС, България продължава да бъде с едни от най-добрите бюджетни показатели, на фона на страни като Италия и Испания и Франция, които бяха влезли в доста по-голяма икономическа криза и доста по-агресивно стимулират икономиката си през бюджетите. За бюджетна дисциплина ще мислим, когато тази ситуация приключи. По-важно е да се мисли как могат да се спасят максимално много бизнеси.”
Какво предстои? Очакванията на всички анализатори за нормализация на икономиките са свързани с кампанията за ваксиниране. След достигането на необходимия брой имунизирани, се очаква върху българската икономика да окажат влияние и средствата от Плана за възстановяването на Европа.
Редактор: Йоан Колев
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското училище "Надежда" в Сен Назер и Рен във Франция, разговор с основателката му Надежда..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия четвъртък на ноември се посреща първото младо вино божоле. Традицията вече близо 20 години се..
Министерският съвет одобри проект на споразумение за дарителство между Световната здравна организация и България за предоставяне на доброволна вноска в подкрепа на дейността на организацията в Ивицата Газа в размер на 100 хил. евро. Финансирането ще..
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..
В понеделник ще бъде предимно слънчево, следобед ще има разкъсана висока облачност. Очаква ни почти тихо време. Минималните температури ще бъдат предимно..