Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ключът към успешната трансформация на въгледобивните райони е у местната власт

Снимка: БГНЕС

Постигане на икономика без нетни емисии на парникови газове до 2050 г. – това предвижда лансираният от ЕК Европейски зелен пакт, свързан със стремежа за стопиране на климатичните промени. Новата политика ще засегне секторите на икономиката, замърсяващи околната среда, но и обществения живот и този на отделните хора. Трудности очакват редица браншове и най-вече енергетиката, транспорта и селското стопанство, които са с най-голям принос в генерирането на парникови газове. Експерти твърдят, че не е задължително зелената сделка да доведе до затваряне на ТЕЦ-овете, които осигуряват 40% от българския енергиен микс, тъй като те могат да работят не само на въглища, но със сигурност ще засегне заетите във въгледобива.

На практика местните власти са ключовата фигура в процеса на преминаване на регионите към нисковъглеродна икономика“, посочва Георги Стефанов от WWF България пред Анна Турлакова от БНР-Стара Загора. Природозащитната организация е подкрепена със 107 хил. евро по специална програма за Централна и Източна Европа на Министерството на околната среда и водите на Германия. Целта е в срок от 2,5 години да изготви доклад за създаването на нови икономически дейности и работни места във въглищните региони на Югозападна и Югоизточна България. Анализът служи като основа за изготвяне на план за справедлив преход към чиста енергия за трите въглищни района в България – Бобов дол, Перник и Стара Загора. През есента на настоящата година в Стара Загора ще се проведе и четвъртата среща от специализиран форум по темата с участието на кметове на въгледобивни региони в 10 европейски държави. Георги Стефанов се надява местните власти у нас да се включат активно, тъй като ще могат да обменят идеи за справяне с идентични проблеми. Изключително важно е засегнатите страни да бъдат пряко питани относно притесненията и очакванията им, категоричен е екологът.

„Представете си миньорите да могат да посочат какво искат да работят. Това е успешният модел – хората да изразят тяхната гледна точка и тя да бъде взета предвид“, подчертава Стефанов. Той допълва, че за регионите в преход могат да бъдат подбрани икономически дейности с по-висока добавена стойност, което ще доведе до още по-добро заплащане на хората.

Разработваните териториални планове за справедлив преход на въглищните региони са обсъдени и на срещи между синдикатите и консултанта Прайсуотърхаус Купърс. Одобрението им от ЕК се очаква до края на септември, казва в интервю за Анна Турлакова Огнян Атанасов, национален консултант на КНСБ.

„Председателите на федерациите на миньорите и енергетиците са доволни, защото не се случва често, когато се правят такива планове, те да бъдат коментирани. Важно е и активното участие в тези дискусии на заинтересованите страни – синдикати, местна власт“, подчертава Атанасов.

Той посочва, че консултантите очакват проекти за разнообразяване на икономическата структура на отделните региони, с възможности за преквалификация на работещите, проекти за възобновяема енергия. „Хората не реагираха много добре на плановете за преквалификация, защото за тях това означава спиране на работата в кратък срок. Обучение, но в какво? Преди да говорим за преквалификация на хората, които ще излязат от въглищните мини в следващите 15 години, да видим най-напред какво им предлагаме“, подчертава експертът от КНСБ. Според него един от основните проблеми за заетите в сектора е липсата на ясен план за бъдещето, предлаган от правителството:

Ясно е, че въглищата ще затихват. Зелената сделка всъщност представлява нов икономически модел. Но ние няма да допуснем намаляване на работни места, докато не разберем какво се случва. Разковничето е в новите технологии и възможността те да се развиват в страните от Централна и Източна Европа. ЕК да вземе това предвид и да направи така, че новите технологии да дойдат и при нас. Работните места да бъдат запазени, доходите да бъдат повишени – това е задължителна част от прехода към нов тип икономика.“

Съставила: Миглена Иванова /по интервюта на БНР-Стара Загора/ 

Снимки: Архив/БГНЕС



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 28

В брой 28 на предаването слушайте: За да опазим идентичността си, е необходимо да се върнем към човешките ценности – интервю с адвокат Нуредин Нурединай, представител на българското национално малцинство в Албания; Италианецът..

публикувано на 28.11.24 в 11:29

ВАС отново не си избра председател

Кандидати за председател на Върховния административен съд (ВАС) отново няма, предаде БТА. Пленумът на Висшия съдебен съвет проведе заседание при повторен опит да бъде избран ръководител на институцията. Процедурата се провали при първия опит, защото за..

публикувано на 28.11.24 в 11:28

Между София и Пиза тръгва директен полет

От 30 март 2025 г. нов директен полет ще свързва София и Пиза, Италия. В съобщение на столичното летище се уточнява, че полетите ще се осъществяват от нискотарифната авиокомпания Ryanair. Те ще се изпълняват три пъти седмично – всеки вторник, четвъртък и..

публикувано на 28.11.24 в 11:25