Постигане на икономика без нетни емисии на парникови газове до 2050 г. – това предвижда лансираният от ЕК Европейски зелен пакт, свързан със стремежа за стопиране на климатичните промени. Новата политика ще засегне секторите на икономиката, замърсяващи околната среда, но и обществения живот и този на отделните хора. Трудности очакват редица браншове и най-вече енергетиката, транспорта и селското стопанство, които са с най-голям принос в генерирането на парникови газове. Експерти твърдят, че не е задължително зелената сделка да доведе до затваряне на ТЕЦ-овете, които осигуряват 40% от българския енергиен микс, тъй като те могат да работят не само на въглища, но със сигурност ще засегне заетите във въгледобива.

„На практика местните власти са ключовата фигура в процеса на преминаване на регионите към нисковъглеродна икономика“, посочва Георги Стефанов от WWF България пред Анна Турлакова от БНР-Стара Загора. Природозащитната организация е подкрепена със 107 хил. евро по специална програма за Централна и Източна Европа на Министерството на околната среда и водите на Германия. Целта е в срок от 2,5 години да изготви доклад за създаването на нови икономически дейности и работни места във въглищните региони на Югозападна и Югоизточна България. Анализът служи като основа за изготвяне на план за справедлив преход към чиста енергия за трите въглищни района в България – Бобов дол, Перник и Стара Загора. През есента на настоящата година в Стара Загора ще се проведе и четвъртата среща от специализиран форум по темата с участието на кметове на въгледобивни региони в 10 европейски държави. Георги Стефанов се надява местните власти у нас да се включат активно, тъй като ще могат да обменят идеи за справяне с идентични проблеми. Изключително важно е засегнатите страни да бъдат пряко питани относно притесненията и очакванията им, категоричен е екологът.

„Представете си миньорите да могат да посочат какво искат да работят. Това е успешният модел – хората да изразят тяхната гледна точка и тя да бъде взета предвид“, подчертава Стефанов. Той допълва, че за регионите в преход могат да бъдат подбрани икономически дейности с по-висока добавена стойност, което ще доведе до още по-добро заплащане на хората.

Разработваните териториални планове за справедлив преход на въглищните региони са обсъдени и на срещи между синдикатите и консултанта Прайсуотърхаус Купърс. Одобрението им от ЕК се очаква до края на септември, казва в интервю за Анна Турлакова Огнян Атанасов, национален консултант на КНСБ.

„Председателите на федерациите на миньорите и енергетиците са доволни, защото не се случва често, когато се правят такива планове, те да бъдат коментирани. Важно е и активното участие в тези дискусии на заинтересованите страни – синдикати, местна власт“, подчертава Атанасов.

Той посочва, че консултантите очакват проекти за разнообразяване на икономическата структура на отделните региони, с възможности за преквалификация на работещите, проекти за възобновяема енергия. „Хората не реагираха много добре на плановете за преквалификация, защото за тях това означава спиране на работата в кратък срок. Обучение, но в какво? Преди да говорим за преквалификация на хората, които ще излязат от въглищните мини в следващите 15 години, да видим най-напред какво им предлагаме“, подчертава експертът от КНСБ. Според него един от основните проблеми за заетите в сектора е липсата на ясен план за бъдещето, предлаган от правителството:

„Ясно е, че въглищата ще затихват. Зелената сделка всъщност представлява нов икономически модел. Но ние няма да допуснем намаляване на работни места, докато не разберем какво се случва. Разковничето е в новите технологии и възможността те да се развиват в страните от Централна и Източна Европа. ЕК да вземе това предвид и да направи така, че новите технологии да дойдат и при нас. Работните места да бъдат запазени, доходите да бъдат повишени – това е задължителна част от прехода към нов тип икономика.“

Съставила: Миглена Иванова /по интервюта на БНР-Стара Загора/ 

Снимки: Архив/БГНЕС