„Веднъж банкер, завинаги банкер“, казват в света на бизнеса. Милена опровергава този израз, макар да има зад гърба си забележителна международна кариера, занимавайки се с покупки и продажби на банки, търговия на акции и пр. Завършила езикова гимназия в родния си град Велико Търново и УНСС в София, през 1997 г. тя заминава за САЩ. След шестмесечен стаж я прехвърлят в Полша, където остава пет години, за да натрупа опит и да спести пари за следващия етап от образованието си.

„Докато учех в България – спомня си Милена. – Имахме една преподавателка американка, която постоянно ни повтаряше: „Вашата следваща стъпка е Master Business Administration (MBA) в учебно заведение, което задължително да е сред десетте най-добри в света. Последвах съвета ѝ. През 2003 г. бях приета в INSEAD – Франция, което е в „топ 5“ на училищата за бизнес в света.“



„Завърших и започнах работа във Виена, след това се озовах в Лондон, в пазара на акции на банки в Централна и Източна Европа, които се търгуват на борсата. Там получих много примамливо предложение от банка в Казахстан и през 2008 г., в унисон с краха на финансовите пазари, който се разгръщаше тогава, приех да работя в Алмати и да „покривам“ акциите на казахстански банки, „листвани“ на борсата в Лондон. Повече от три години работех в Казахстан, а социалният ми живот остана в Лондон, където беше домът ми. Пътувах постоянно. Финансовата криза от 2008 – 2009 г. се оказа невероятен урок за всички. Много хора загубиха работата си, но, ако човек не беше пряко застрашен, беше интересно да се наблюдават процесите. По-късно ме преместиха в централата на същата банка в Москва. Бях заместник ръководител на отдела за проучвания на акции и облигации. Служителите достигаха до 120 души, имахме офиси в Южна Африка, Нигерия, Кения, естествено Лондон, Москва, Казахстан, постоянно бях във връзка с инвеститори от цял свят. Бяха сложни времена. За около година се наложи да намалим броя на служителите наполовина, а аз се оказах в позицията на човек, който определя кого да съкратим. Накрая дойде и моят ред. Оставайки без работа, приех това като знак, че трябва да сменя посоката. Годините като финансист бяха прекрасна възможност да науча много, да се развия в кариерно и финансово отношение. Но исках да намеря следващото нещо, което ще ме държи будна от любопитство нощем.“

Милена решава да си даде шестмесечна почивка и, в търсене на новото си вдъхновение, предприема пътешествие.

„През 2013 г., само с един куфар, тръгнах от Лондон с билет за околосветско пътуване. Условията на този тип билети е, че имаш право да летиш само в една посока. Аз символично тръгнах от запад на изток. Съвсем естествено никой не можеше да сподели с мен 6-месечното ми безработие, но, когато си 20 години далеч от близките си, се научаваш да оптимизираш моментите, в които можеш да си с тях. Затова предварително организирах навсякъде, където пристигна, да се видя с някого от приятелите си, а те са по цял свят. Все пак съм работила в седем държави, говоря седем езика. В Тайланд, Камбоджа, Виетнам и Лаос бях с брат ми и снаха ми, това беше моят сватбен подарък за тях. С майка ми осъществих друга своя мечта – да прекося Щатите. Пристигнах там от Токио, а майка ми – от София. Срещнахме се в Сан Франсиско. Наехме кола и прекосихме целите Щати до Маями и оттам – до Кий Уест. След това летяхме по Източното крайбрежие. На моменти карах по пътя и пеех с цяло гърло, направо крещях от щастие. Това, което досега не ми се беше удало да разкажа, е друга моя сбъдната мечта – два месеца на българското Черноморие. Там завърши околосветското ми пътешествие. Много хора у нас предпочитат да са на море в Гърция, но аз 20 години исках да отида на българското Черноморие и да имам достатъчно време просто да се наслаждавам. А най-големият деликатес по време на тази почивка бяха българските печени чушки. Вие, които живеете в чужбина или дълго не сте били в България, много добре знаете за какво говоря. Няма нищо по-вкусно на този свят!“

Домът ѝ в онзи момент все още е в Лондон. Решава да се откаже от финансите, но все още обмисля с какво да продължи. В този момент на терасата ѝ в Лондон, както обича да се шегува, „кацва“ неин сънародник. „Мога да си позволя да живея навсякъде по света, а тогава имах и цялата свобода да избера къде.“ Реших да видя какво се е случило в България през тези години.“  Оттогава разделя времето си между Лондон и България. И продължава да мисли, че всичко в живота ѝ се случва точно както трябва.

С „мъжа от терасата“ днес имат чудесно дете, а Милена е щастлива, че то расте близо до своите български баби.



„Някога критикувах тези наши порядки, мислех, че, както е на Запад, децата трябва да бъдат отглеждани само от своите родители – споделя тя. – Осъзнах, че този контакт между поколенията е изключително важен за формиране психиката на подрастващите. Ако бяхме в чужбина, това нямаше как да се случи с лекота.“ Милена открива и новото си призвание – ароматерапията. Няколко години пътува до Лондон през уикенд, за да завърши образованието си на клиничен ароматерапевт. От известно време е член на борда на директорите на Межународната федерация на професионалните ароматерапевти. Може да практикува и в болнична обстановка, но в Англия или други страни, у нас все още няма такава професия. Убедена е, че рано или късно и това ще стане, защото много българи вярват във фитотерапията, а и страната ни е сред най-големите производители и износители на розово и лавандулово масло в света. Щастлива е, че пандемията я е сварила в родината ѝ, близо до семейство и приятели, и в края на един седемгодишен цикъл, в който от банкер висока класа, е извървяла пътя си до ароматите. Мечтае отново да пътешества, но е променила фокуса от „искам да видя нови места“ в „искам да видя приятелите си“. „Защото, казва тя, времето е най-ограниченият ресурс, който имаме. И времето, прекарано със семейството и приятелите става все по-важно за мен. Мисля, че най-великите подаръци са хубавите преживявания, и то с хората, които обичаш.“