„Веднъж банкер, завинаги банкер“, казват в света на бизнеса. Милена опровергава този израз, макар да има зад гърба си забележителна международна кариера, занимавайки се с покупки и продажби на банки, търговия на акции и пр. Завършила езикова гимназия в родния си град Велико Търново и УНСС в София, през 1997 г. тя заминава за САЩ. След шестмесечен стаж я прехвърлят в Полша, където остава пет години, за да натрупа опит и да спести пари за следващия етап от образованието си.
„Докато учех в България – спомня си Милена. – Имахме една преподавателка американка, която постоянно ни повтаряше: „Вашата следваща стъпка е Master Business Administration (MBA) в учебно заведение, което задължително да е сред десетте най-добри в света. Последвах съвета ѝ. През 2003 г. бях приета в INSEAD – Франция, което е в „топ 5“ на училищата за бизнес в света.“
„Завърших и започнах работа във Виена, след това се озовах в Лондон, в пазара на акции на банки в Централна и Източна Европа, които се търгуват на борсата. Там получих много примамливо предложение от банка в Казахстан и през 2008 г., в унисон с краха на финансовите пазари, който се разгръщаше тогава, приех да работя в Алмати и да „покривам“ акциите на казахстански банки, „листвани“ на борсата в Лондон. Повече от три години работех в Казахстан, а социалният ми живот остана в Лондон, където беше домът ми. Пътувах постоянно. Финансовата криза от 2008 – 2009 г. се оказа невероятен урок за всички. Много хора загубиха работата си, но, ако човек не беше пряко застрашен, беше интересно да се наблюдават процесите. По-късно ме преместиха в централата на същата банка в Москва. Бях заместник ръководител на отдела за проучвания на акции и облигации. Служителите достигаха до 120 души, имахме офиси в Южна Африка, Нигерия, Кения, естествено Лондон, Москва, Казахстан, постоянно бях във връзка с инвеститори от цял свят. Бяха сложни времена. За около година се наложи да намалим броя на служителите наполовина, а аз се оказах в позицията на човек, който определя кого да съкратим. Накрая дойде и моят ред. Оставайки без работа, приех това като знак, че трябва да сменя посоката. Годините като финансист бяха прекрасна възможност да науча много, да се развия в кариерно и финансово отношение. Но исках да намеря следващото нещо, което ще ме държи будна от любопитство нощем.“
Милена решава да си даде шестмесечна почивка и, в търсене на новото си вдъхновение, предприема пътешествие.
„През 2013 г., само с един куфар, тръгнах от Лондон с билет за околосветско пътуване. Условията на този тип билети е, че имаш право да летиш само в една посока. Аз символично тръгнах от запад на изток. Съвсем естествено никой не можеше да сподели с мен 6-месечното ми безработие, но, когато си 20 години далеч от близките си, се научаваш да оптимизираш моментите, в които можеш да си с тях. Затова предварително организирах навсякъде, където пристигна, да се видя с някого от приятелите си, а те са по цял свят. Все пак съм работила в седем държави, говоря седем езика. В Тайланд, Камбоджа, Виетнам и Лаос бях с брат ми и снаха ми, това беше моят сватбен подарък за тях. С майка ми осъществих друга своя мечта – да прекося Щатите. Пристигнах там от Токио, а майка ми – от София. Срещнахме се в Сан Франсиско. Наехме кола и прекосихме целите Щати до Маями и оттам – до Кий Уест. След това летяхме по Източното крайбрежие. На моменти карах по пътя и пеех с цяло гърло, направо крещях от щастие. Това, което досега не ми се беше удало да разкажа, е друга моя сбъдната мечта – два месеца на българското Черноморие. Там завърши околосветското ми пътешествие. Много хора у нас предпочитат да са на море в Гърция, но аз 20 години исках да отида на българското Черноморие и да имам достатъчно време просто да се наслаждавам. А най-големият деликатес по време на тази почивка бяха българските печени чушки. Вие, които живеете в чужбина или дълго не сте били в България, много добре знаете за какво говоря. Няма нищо по-вкусно на този свят!“
Домът ѝ в онзи момент все още е в Лондон. Решава да се откаже от финансите, но все още обмисля с какво да продължи. В този момент на терасата ѝ в Лондон, както обича да се шегува, „кацва“ неин сънародник. „Мога да си позволя да живея навсякъде по света, а тогава имах и цялата свобода да избера къде.“ Реших да видя какво се е случило в България през тези години.“ Оттогава разделя времето си между Лондон и България. И продължава да мисли, че всичко в живота ѝ се случва точно както трябва.
С „мъжа от терасата“ днес имат чудесно дете, а Милена е щастлива, че то расте близо до своите български баби.
„Някога критикувах тези наши порядки, мислех, че, както е на Запад, децата трябва да бъдат отглеждани само от своите родители – споделя тя. – Осъзнах, че този контакт между поколенията е изключително важен за формиране психиката на подрастващите. Ако бяхме в чужбина, това нямаше как да се случи с лекота.“ Милена открива и новото си призвание – ароматерапията. Няколко години пътува до Лондон през уикенд, за да завърши образованието си на клиничен ароматерапевт. От известно време е член на борда на директорите на Межународната федерация на професионалните ароматерапевти. Може да практикува и в болнична обстановка, но в Англия или други страни, у нас все още няма такава професия. Убедена е, че рано или късно и това ще стане, защото много българи вярват във фитотерапията, а и страната ни е сред най-големите производители и износители на розово и лавандулово масло в света. Щастлива е, че пандемията я е сварила в родината ѝ, близо до семейство и приятели, и в края на един седемгодишен цикъл, в който от банкер висока класа, е извървяла пътя си до ароматите. Мечтае отново да пътешества, но е променила фокуса от „искам да видя нови места“ в „искам да видя приятелите си“. „Защото, казва тя, времето е най-ограниченият ресурс, който имаме. И времето, прекарано със семейството и приятелите става все по-важно за мен. Мисля, че най-великите подаръци са хубавите преживявания, и то с хората, които обичаш.“
Узурпирането на културно-историческо наследство е една от многобройните неминуеми последици от всеки един военен конфликт както в исторически план, така и днес. До приключването на войната в Украйна е невъзможно да бъде направен адекватен анализ на..
С кратък видео калейдоскоп от "неразказани истории" на достойни българи – учени, предприемачи, инженери, художници, допринесли за доброто име на страната ни пред света, започна един нетрадиционен обществен форум, който демонстрира постиженията на една..
По информация на Генералното консулство на България във Валенсия към момента няма данни за загинали или пострадали български граждани , съобщиха за БНР от пресцентъра на МВнР. Не са постъпвали и сигнали от бедстващи наши сънародници...
Нуредин Нурединай произхожда от историко-географската област Го̀ра в Североизточна Албания, в която 90 % от жителите се самоопределят като българи..
Сънародничката ни Доли Михайловска, която живее в Бразилия, открива днес самостоятелна изложба в Сао Пауло, предаде БТА. Експозицията, кръстена..