Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Имат ли бъдеще панелните блокове в България?

Модерните навремето панелни жилища, сега изискват сериозни капиталовложения

Снимка: БГНЕС

Квартал Тракия в Пловдив, комплексите Люлин, Младост, Дружба, Толстой и много други в София – общото между тях е, че жителите им обитават предимно панелни сгради, символ на урбанизацията в страните от социалистическия лагер през 60-те и 70-те години на 20 век. Днес, въпреки модерните възможности за обновяване и саниране на сградите, повечето стари панелни блокове са в същия вид, който са имали преди 40-50 години.

Инженерите, участвали в проектирането на панелни блокове, и днес твърдят, че те нямат краен срок за експлоатация. Но за всички е видно, че има корозия на материалите, защото повечето от сградите са изградени набързо и с не много средства. Още преди шест години медиите у нас алармираха, че около 2 млн. от населението на страната обитава стари панелни сгради, които масово нeпритежават технически паспорти и се нуждаят от реновиране. Темата става все по-актуална, тъй като през 2020г. изтече крайният срок, в който най-старите панелни блокове трябваше да бъдат изцяло обновени, за да не станат опасни за обитателите им.

Това е поводът в ефира на Националното радио да бъде поставен болезненият за много хора въпрос – какъв е срокът на годност на панелните блокове и какво е бъдещето им?

25 процента от хората у нас живеят в едропанелни жилищни сгради, но хората в тях не бива да се притесняват от тяхната експлоатационна надеждност и дълготрайност. Това не означава, че те не трябва да бъдат поддържани – каза пред програма „Хр.Ботев“ на БНР проф. д-р инж. Димитър Назърски – преподавател в Университет архитектура, строителство, геодезия /УАСГ/. – Ако има проблеми, те трябва да се ремонтират своевременно. Усещането за занемарени сгради и панелни комплекси идва от липсата на поддръжка на фасадите и на някои от стълбищните клетки. Панелните сгради нямат краен срок на годност, те са дълготрайни и най-безопасните сгради при силни земетресения. Санирането означава обновяване на сградата - както конструкцията, така и нейните системи - топлоизолационни, електро, вентилация да отговарят на изискванията и нормите. Досега максимум 8-9 процента са санираните сгради у нас, а технически паспорти и сертификат за енергийни характеристики трябва да имат всички сгради до 2023г.“ – припомня проф. Назърски.

Всеки жител на голям град има свой поглед върху панелните блокове, а той може да бъде обобщен така: панелките могат да имат бъдеще, но то зависи повече от правилната поддръжка и конструктивното им укрепване, а не от външното и козметично реновиране.

Собственическото чувство на българина към дома като към „ крепост“, където сам е господар на живота си, проличава и върху фасадите на панелните блокове. Много от жилищните клетки са санирани според предпочитанията и възможностите на техните собственици. Затова често фасадите на многоетажни блокове изглеждат като нашарени с кръпки, несъответстващи на цялостния облик на постройката. Подобна е картината с т.нар. „усвояване на балконите“, което пак се прави с цел задържане на топлината в сградата.

Процесът на саниране е труден, защото трябва да се постигне съгласие между много собственици, което почти никога не става. „В България е приета Национална стратегия до 2030 г. с амбициозни цели за повишаване на енергийната ефективност и енергийно обновяване на сградите. Надяваме се от следващата година да се планират програми, които да финансират мерки за подобряване на енергийната ефективност на сградите“ – казва Ина Бояджиева, началник отдел "Контрол по енергийна ефективност" към Агенция за устойчиво енергийно развитие:

"За съжаление панелните блокове не са с много висок клас на енергийна ефективност, но те подлежат на енергийно обновяване. Те са строени в далечно време, когато тези норми са били относително занижени и не съответстват на актуалните норми. При тях изискванията за сградите са доста по-високи, а и самите системи в новите сгради са доста по-надеждни.“

Интервюта с експерти по темата можете да чуете ТУК

Съставил: Гергана Манчева /по интервюта на Милена Воденичарова, БНР-„Хр.Ботев“/

Снимки: БГНЕС


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Честити 89, Радио България!

На 16 февруари Радио България празнува своята 89-а годишнина.  Честит празник, колеги! Честит празник, слушатели и приятели отблизо и далеч!  Въпреки трудното време, през 2021-2022 г. успяхме да възстановим аудио предаванията "България..

публикувано на 16.02.25 в 08:55
Кирил Вълчев

БТА представя уникален шрифт по повод годишнината си

На 16 февруари 2025 г. се навършват 127 години от излизането на първия бюлетин на Българската телеграфна агенция, подписан от нейния първи директор Оскар Искандер. Агенцията е създадена още през 1898 г. с указ на княз Фердинанд I, по модела на..

публикувано на 16.02.25 в 07:30

Хладна неделя, в Североизточна България - сняг

През следващото денонощие ще бъде облачно. В Североизточна България ще завали сняг, който през деня ще обхване много райони от Северна България. В Южна България валежите ще са от дъжд. Интензивни и значителни по количество ще са снеговалежите в..

публикувано на 15.02.25 в 17:50