Първите часове на Новата година в България започват с обичая сурвакане – обредно обхождане на къщите от група деца или ергени, които потупват със специално украсена пръчка, наречена „сурвачка”, членовете на семейството, животните, постройките и изричат благопожелания за здраве, щастие и плодородие.
В различните райони на страната украсата и вярванията за сурвачката се различават, а може би едни от най-интересните са в Бургаския край, Югоизточна България. Според народните представи там, дърветета се делят на добри и лоши.
„За добри дървета се смятат крушата, яворът, черешата, дюлята, липата, глогът, трендафилът. Към лошите, или както ги нарича народът „дяволски дървета”, спадат трепетликата, дрянът, орехът, върбата – разказва Пламена Кирова, главен уредник в отдел „Етнография” на Регионалния исторически музей в Бургас. – В целия Странджански край се вярва, че под дряна седи Дяволът. Това е така от времето, когато Господ и Дяволът сключили облог помежду си, кой от двамата може да притежава най-ранния годишен плод. Дяволът видял, че дрянът цъфти пръв, избрал за себе си това дърво и седнал под него. Господ предпочел черешата и така спечелил облога.”
Населението в този регион избягвало да стои под дрян, защото вярвало, че под клоните му се събират юди, самовили и таласъми. Наред с това обаче здравината и жилавостта на дряна го превърнали в символ на здраве и дълголетие. И именно от свежо откършена дрянова клонка днес се прави сурвачката.
„По своята форма тя може да бъде пръчка или клонка. Сурвачката-пръчка може да бъде няколко вида – т.нар. рогалка, която е с 2-3 рогчета на върха, в горния си край може да е зацепена и застъргана, а може и да е гладка. В тези случаи пръчката обикновено се нашарва чрез плитка резба във вид на змиевидна спирала. А когато сурвачката е клонка, от срещуположните вейки се оформят 1, 2 или 3 кръга, защото кръгът е символ на единството, а пространството вътре в него е защитено. Той символизира и безкрайността, затова често е използван като символ в различни обредни действия” – обяснява Пламена Кирова.
Цялостният образ на сурвачката се асоциира със Световното дърво. Короната му символизира небесния свят, стволът – земния, а корените - долния, подземния или невидимия свят, който най-често е обитаван от злосторни демони.
Според народните вярвания, сурвачката има продуциращи свойства. Досегът с нея до хора, животни и всичко живо е на принципа на магията и магическата пръчка. Когато сурвакат, сурвакарчетата изричат пожелания за здраве, плодородие и богатство, които се приравняват на благословии.
„Първите сурвачки не са се украсявали. Само в единия край дряновата пръчка се обелвала, за да заприлича на разцъфнало цвете – продължава разказа си Пламена Кирова. – После обаче, започват да ги украсяват с разноцветни вълнени конци, панделки, пискюли, наниз от пуканки и сушени плодове, бобени зърна, чушки, слагат се малки кравайчета, а много често се поставя „златна” или „сребърна” пара. Цялата тази украса отразява основния поминък в дадения регион.”
В Странджанския край съществуват и предписания за това, какво е правилно да се направи със сурвачката след като приключи ритуалът:
„След като изпълни своята обредна роля, която е да възстанови порядъка и реда, сурвачката не се пази, но не се и изхвърля просто така – уточнява Пламена Кирова. – Унищожаването ѝ след празника става по образно-магически ред, с който отново се стимулират растежът, здравето и плодовитостта. След като обходят къщите, децата хвърлят сурвачките върху покрива или на някое високо дърво, а също и в реката, за да не ги тъпчат. Сама по себе си сурвачката не притежава обредно-магически качества, тя ги придобива в ръцете на сурвакарчетата. Именно тогава тя става магическа.Затова е много важно и сурвакарите да бъдат здрави, да имат чисто сърце и чисти помисли.”
Снимки: burgasmuseums.bgКурортните селища по Българското Черноморие могат условно да се разпределят в две категории – съвременни, забележителни със своите шумни и многоцветни улици, а във втората категория попадат достолепните пристанищни градове, с многовековна история,..
На 3 август 2024 г. на площада в село Пелевун, община Ивайловград, се провежда първият по рода си Празник на траханата в България. Събитието, свързано с родовата памет, кодирана в традиционната българска храна като дар от природата, е по идея на..
Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..