Повече от 40 години Румяна Пенчева колекционира стари автентични битови предмети, създадени от талантливите български ръце. Днес тя вероятно е притежател на най-голяма частна колекция от битови предмети у нас. Връщайки се назад в годините си дава сметка, че любовта към красивото я съпътства през целия ѝ живот.
„Не помня, кога точно съм започнала да събирам тези вещи, вероятно съм била още ученичка, 16-17-годишна. Едно от първите неща, които взех, беше бъклицата на баба и дядо с лика на Христо Ботев. И макар след нея да имам много по-красиви и много по-големи, тя ми е любима, защото е носталгия и спомен от детството” – споделя Румяна Пенчева.
Първите си предмети Румяна получава от близки, след това започва да купува. Спомня си времената, когато стари вещи са се продавали на сергии до пътя и по пазарите. Научава местата, където има интересни и антикварни предмети, ходи по селата, запознава се със стари хора и техния живот. И, разбира се, с историите на предметите.
„Най-мили са ми нещата, които съм купувала директно от хората, наследили предметите или облеклата, от тях успявам понякога да набирам и някаква информация – казва Румяна Пенчева. – Много от носиите, които имам, знам кога са носени – от прабабата или бабата на наследниците. За една от носиите ми е известно, че е била на жена, родена през 1864 г. Тази носия не е най-красивата, но ми носи много радост, защото все пак е правена в края на 19 век.”
Неподправената красота на българската носия се разкрива пред Румяна Пенчева когато започва да купува автентични облекла в Интернет. Захваща се да чете, търси, учи, запознава се с хора, които обогатяват знанията ѝ за необятната сфера на облеклото на българската жена.
„Носиите предизвикват в мен гордост, че съм българка – споделя Румяна. – Освен тях през годините посъбрах доста неща от керамика, дърво и метал – съдове за оцет и ракия, стомни, делви, гърнета, чинии, тави, менци, чекръци, хурки, сандъци. Имам уникални кърпи – месали, престилки, черги, както и капански възглавници, които много харесвам – изброява само една малка част от великолепната си сбирка Румяна Пенчева. - Повечето от предметите са от началото до 40-те и 50-те години на 20 век, но имам няколко и от края на 19 век, например, съд за ракия, на който е изписана годината – 1884.”
Внушителната колекция, събирана от Румяна Пенчева с голяма любов и с подкрепата на съпруга ѝ, буди искрено възхищение и наслада. Какви са плановете за нея? Мислила ли е да я покаже и на широката публика, за да могат повече хора да се насладят на това невероятно богатство?
„Първото нещо, което искам да направя, е да систематизирам всичко, което имам, да направя каталог с изделията, които притежавам, а може би и албум на хартия – отговаря Румяна Пенчева. – Реших, че трябва да ги покажа на приятели, че не трябва да ги пазя само за себе си. Искам да направя и изложба, където всеки, който се интересува от тези неща, да види какво богатство и какво наследство са ни оставили нашите прародители. Защото ако ние не го познаваме, няма как да го обичаме. Това ми е желанието и дано имам щастието да го осъществя.”
Снимки: личен архив
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..
Бре, откраднали Еленка, Eленка, мома хубава, та я извели, завели, на хайдушкото сборище. Най-малкото хайдутче, то на Еленка думаше: - Моме, Еленко, Еленко, не бой се, не страхувай се. Ний нема да те убием, убием, да те затрием. Най ще..