С поднасяне на цветя пред паметника на Никола Вапцаров на столичната улица „Московска“ № 6, софиянци и гостите на града отбелязват 111 години от рождението на големия ни поет. В 10.00 часа пред паметника на Вапцаров се поклониха президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, други официални лица и граждани.
„Никола Вапцаров не само че надживя всички опити на посредствеността да ревизира неговото място в нашата литература, но и остава в сърцата на българите и е преведен на над 90 езика“, изтъкна държавният глава.
Пред паметника на поета, племенницата му Мая Вапцарова сподели, че не е имала възможността да го види, защото е родена по-късно: „Но това няма значение. Защото значението е в неговата поезия“.
Никола Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г. в Банско, в семейството на Йонко Вапцаров, един от известните пирински комити, водач на чета, деец на ВМРО. Майката Елена Вапцарова е чувствителна, образована и интелигентна жена, протестантка по вяра, завършила Американския колеж в Самоков. Чест гост на семейството е Пейо Яворов, който ще се превърне в един от най-важните поети за Вапцаров, отбелязва Георги Господинов в Речника на българската литература след Освобождението.
Вапцаров е и от спорните фигури в българо-македонското четене на историята. Заради участието му в създадения по нареждане на Коминтерна Македонски литературен кръжок в София, учените в Скопие го сочат като македонски поет антифашист. Но Вапцаров е част от българската литература и за разлика от други членове на кръжока никога не пише на създаваната и налагана тогава „македонска” книжовна норма.
„Вяра“ и „Песен за човека“ са сред най-обичаните и често изпълнявани стихове на Никола Вапцаров.
Снимки: БГНЕС
В деня на Вси Светии, когато Православната ни църква отбелязва Събора на 12-те апостоли и паметта на всички знайни и незнайни Христови мъченици и изповедници, миряните в България бяха възнаградени за вярата си. Едва ли има по-щастлив от Божия народ,..
На днешния ден православната ни църква отдава почит на историческите личности, живели по нашите земи от първи век досега и канонизирани за светци. Всички те са били хора на вярата и духа и с делата си са заздравявали спойката между църквата, народа и..
Като един човешки живот на 90 години, съдбата на столичния храм "Св. Апостоли Петър и Павел" е изпълнена с възходи и неблагополучия, с терзания, но в крайна сметка и със спасение. Това е може би един от най-малко познатите храмове в София и в същото..