Според данни на статистическия институт на Сърбия от 2011 г., като българи са се самоопределили малко над 18000 души. С най-голямо българско малцинство са източните части на западната ни съседка –основно общините Босилеград и Цариброд. В последните години, заради засилващата се икономическа миграция, българите стават все по-малко.
„Основната характеристика на българското малцинство е, че то е разединено. Не действаме като един организъм” – казва Мила Васов, директор на издателство „Ново Братство“ и главен редактор на едноименния вестник, излизащ на български език в Ниш. Основната роля на българските медии в Сърбия, според Васов, би следвало да бъде обединяването на българите там.
Повече по темата прочетете и чуйте в публикацията – За българите в Сърбия и мисията на българския вестник „Ново Братство“ от колекцията на Радио българия. Повод да припомним това интервю е Денят на Западните покрайнини – 8 ноември.
Съставил: Елена Каркаланова
На 13 март 1899 година в Цюрих, Швейцария, се ражда големият български композитор, музикант, диригент и педагог Панчо Владигеров . Той свири на пиано и композира от най-ранна възраст. Автор е на многобройно творчество в различни жанрове - опера, балет,..
Едно любопитно събитие отбелязваме днес – Международния ден на бавните обороти, известен още като Празник на спокойствието. Социалното движение, наречено Slow Life (Бавен живот), се заражда през 1986 г. На днешната дата в повече от 90 града в..
Независимо от възраст, вяра, етнос и социална принадлежност, паметта за националния герой на България Васил Левски обединява българите по цял свят. В деня на неговата гибел хиляди се стичат към мемориалите на признателност, за да се поклонят пред..