Според данни на статистическия институт на Сърбия от 2011 г., като българи са се самоопределили малко над 18000 души. С най-голямо българско малцинство са източните части на западната ни съседка –основно общините Босилеград и Цариброд. В последните години, заради засилващата се икономическа миграция, българите стават все по-малко.
„Основната характеристика на българското малцинство е, че то е разединено. Не действаме като един организъм” – казва Мила Васов, директор на издателство „Ново Братство“ и главен редактор на едноименния вестник, излизащ на български език в Ниш. Основната роля на българските медии в Сърбия, според Васов, би следвало да бъде обединяването на българите там.
Повече по темата прочетете и чуйте в публикацията – За българите в Сърбия и мисията на българския вестник „Ново Братство“ от колекцията на Радио българия. Повод да припомним това интервю е Денят на Западните покрайнини – 8 ноември.
Съставил: Елена Каркаланова
Своя 95-и рожден ден отбелязва днес легендарната естрадна певица Маргрет Николова. Родена в София през 1928 г., започва да се занимава с музика от малка. През 1951 г. завършва Българската държавна консерватория с две специалности – пиано и..
На специална церемония в президентството днес, 4 октомври, държавният глава Румен Радев ще връчи отличията на лауреатите на президентската инициатива Награда „Джон Атанасов“ за 2023 година. Церемонията по награждаването е в деня, в който се навършват 120..
Днес отбелязваме 115 г. от рождението на Марин Големинов – един от най-значимите български композитори. Акад. Марин Големинов е роден в Кюстендил през 1908 г. Получил музикалното си образование в Париж, където учи композиция при Венсан д‘Енди,..