Според данни на статистическия институт на Сърбия от 2011 г., като българи са се самоопределили малко над 18000 души. С най-голямо българско малцинство са източните части на западната ни съседка –основно общините Босилеград и Цариброд. В последните години, заради засилващата се икономическа миграция, българите стават все по-малко.
„Основната характеристика на българското малцинство е, че то е разединено. Не действаме като един организъм” – казва Мила Васов, директор на издателство „Ново Братство“ и главен редактор на едноименния вестник, излизащ на български език в Ниш. Основната роля на българските медии в Сърбия, според Васов, би следвало да бъде обединяването на българите там.
Повече по темата прочетете и чуйте в публикацията – За българите в Сърбия и мисията на българския вестник „Ново Братство“ от колекцията на Радио българия. Повод да припомним това интервю е Денят на Западните покрайнини – 8 ноември.
Съставил: Елена Каркаланова
Велики Четвъртък е един от двата дни в Страстната седмица , в които багрим яйцата за Великден. Традицията повелява с тази важна задача да се захване най-възрастната жена в семейството, като първото яйце винаги се боядисва в червено. Според..
С дъх на пролет и очакване на великото Възкресение Христово, Цветница е сред най-обичаните празници в България . От ранна утрин хората изпълват храмовете, за почетат празника и да споделят радостта си молитвено на празничното богослужение. Освен..
Любопитна изложба в Народното събрание в София проследява живота и делото на Екзарх Стефан I Български – космополитна личност, останала в историята като радетел на отдалечеността насвещениците от политическия живот, както и с ролята си в спасяването на..