Непосредствено след кървавото потушаване на Априлското въстание през 1876 г., видни европейски общественици инициират кампания в защита на българското население. Сред тях е и една жена, белязала със златни букви името си в паметта на българите. Това е лейди Емили Ан Странгфорд. Английската аристократката пристига лично в България малко след трагичния край на въстанието и се заема с едно благородно и напълно безкористно дело. Най-забележителното й постижение са шестте болници, които тя успява да оборудва със събраните от нея близо 30 хиляди британски лири. Една от тези болници се намирала в село Радилово. В наши дни, в знак на благодарност, жителите му са превърнали сградата в музей с малка сбирка, посветена на тяхната благодетелка. Но коя е лейди Странгфорд?
„За живота й знаем, че е била от висшето общество, дъщеря на известен адмирал. Родена е през 1826 година. Обичала е да пътува. Написва книгата „Пътешествия към изтока“ и се влюбва и омъжва за рецензента й лорд Пърси Странгфорд. А той е бил дипломат в Цариград, при това – отявлен българофил. Лордът подробно познавал българската история и с готовност помагал на много българи да оцелеят в тези тежки времена. Пърси умира преди Априлското въстание, но завещава на съпругата си любовта към българите. Скоро след това Емили организира мащабна благотворителна кампания в Англия, добавя и свои спестявания и пристига тук, на място, за да помага“ – разказва Марена Вачкова – отговорник за Музейната сбирка в село Радилово.
В района на Южна България лейди Странгфорд пътува от село на село и се среща с хора, за да разговаря с тях и да пита от какво се нуждаят. Успява за кратко време да финансира изграждането на бичкиджийници за дървен материал за строеж на къщи. Раздава 110 розоварни казана в опустошените селища в Розовата долина. С помощта на българското население в Пазарджишко тя възстановява домовете на 5 хиляди българи, дарява огромно количество неща от първа необходимост за бедстващото население...
„Когато минава оттук, тя вижда, че селото ни е напълно опожарено. Тогава решава да създаде болница в Радилово, както и в Батак, Перущица, Панагюрище, Карлово и в село Петрич – разказва Марена Вачкова. Тя привлича лекари и медицински сестри – все доброволци от чужбина, които пристигат, за да работят в новите лечебници. В Радиловската болница пристига 18-годишната хърватка София Неспач. За жалост младата жена е покосена от тиф на следващата година. Погребали я в двора на болницата. Лейди Странгфорд се е гордеела с шестте си болници, които служели също и за кухни за изхранване на пострадалото население. Англичанката не е имала собствени деца, затова е помогнала на стотици баташки сирачета да намерят осиновители в чужбина.“
Когато окончателно напуска България, Емили осиновява шест български момичета и ги води със себе си в Англия с идеята да им осигури образование и след това те да се завърнат обратно тук, за да станат учителки. През 1887 г. Емили Странгфорд събира средства за построяване на болница в Кайро. Ала на път за официалната церемония по откриването й, обичаната от съвременниците си дама умира на борда на кораба. Така завършва един озарен от щедрост и доброта житейски път.
В наши дни споменът за лейди Емили Ан Странгфорд е все още жив. Няколко улици носят името й, в Батак има паметник и болница на нейно име. А в самотна, закътана градинка в град Хисаря се намира неин бюст-паметник. Върху него е издълбано стихотворението „На леди Странгфордъ“, което Иван Вазов й посвещава през 1876 г. в знак на дълбоката признателност на българския народ.
Снимки: Музей на лейди Странгфорд в село Радилово
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..