Непосредствено след кървавото потушаване на Априлското въстание през 1876 г., видни европейски общественици инициират кампания в защита на българското население. Сред тях е и една жена, белязала със златни букви името си в паметта на българите. Това е лейди Емили Ан Странгфорд. Английската аристократката пристига лично в България малко след трагичния край на въстанието и се заема с едно благородно и напълно безкористно дело. Най-забележителното й постижение са шестте болници, които тя успява да оборудва със събраните от нея близо 30 хиляди британски лири. Една от тези болници се намирала в село Радилово. В наши дни, в знак на благодарност, жителите му са превърнали сградата в музей с малка сбирка, посветена на тяхната благодетелка. Но коя е лейди Странгфорд?

„За живота й знаем, че е била от висшето общество, дъщеря на известен адмирал. Родена е през 1826 година. Обичала е да пътува. Написва книгата „Пътешествия към изтока“ и се влюбва и омъжва за рецензента й лорд Пърси Странгфорд. А той е бил дипломат в Цариград, при това – отявлен българофил. Лордът подробно познавал българската история и с готовност помагал на много българи да оцелеят в тези тежки времена. Пърси умира преди Априлското въстание, но завещава на съпругата си любовта към българите. Скоро след това Емили организира мащабна благотворителна кампания в Англия, добавя и свои спестявания и пристига тук, на място, за да помага“ – разказва  Марена Вачкова – отговорник за Музейната сбирка в село Радилово.

В района на Южна България лейди Странгфорд пътува от село на село и се среща с хора, за да разговаря с тях и да пита от какво се нуждаят. Успява за кратко време да финансира изграждането на бичкиджийници за дървен материал за строеж на къщи. Раздава 110 розоварни казана в опустошените селища в Розовата долина. С помощта на българското население в Пазарджишко тя възстановява домовете на 5 хиляди българи, дарява огромно количество неща от първа необходимост за бедстващото население...

„Когато минава оттук, тя вижда, че селото ни е напълно опожарено. Тогава решава да създаде болница в Радилово, както и в Батак, Перущица, Панагюрище, Карлово и в село Петрич – разказва Марена Вачкова. Тя привлича лекари и медицински сестри – все доброволци от чужбина, които пристигат, за да работят в новите лечебници. В Радиловската болница пристига 18-годишната хърватка София Неспач. За жалост младата жена е покосена от тиф на следващата година. Погребали я в двора на болницата. Лейди Странгфорд се е гордеела с шестте си болници, които служели също и за кухни за изхранване на пострадалото население. Англичанката не е имала собствени деца, затова е помогнала на стотици баташки сирачета да намерят осиновители в чужбина.“

Когато окончателно напуска България, Емили осиновява шест български момичета и ги води със себе си в Англия с идеята да им осигури образование и след това те да се завърнат обратно тук, за да станат учителки. През 1887 г. Емили Странгфорд събира средства за построяване на болница в Кайро. Ала на път за официалната церемония по откриването й, обичаната от съвременниците си дама умира на борда на кораба. Така завършва един озарен от щедрост и доброта житейски път.

В наши дни споменът за лейди Емили Ан Странгфорд е все още жив. Няколко улици носят името й, в Батак има паметник и болница на нейно име. А в самотна, закътана градинка в град Хисаря се намира неин бюст-паметник. Върху него е издълбано стихотворението „На леди Странгфордъ“, което Иван Вазов й посвещава през 1876 г. в знак на дълбоката признателност на българския народ.

Снимки: Музей на лейди Странгфорд в село Радилово