Скалисто парче земя, сякаш захвърлено в морето. Но, за да не навява пустота, е съединено със сушата чрез тесен провлак. Убежище и сигурност – това най-вероятно са видели траките, основавайки преди повече от три хилядолетия своя град Месамбрия. Така го именували те.
Несебър, както го наричаме в наши дни, помни не един завоевател, който със стъпването си в града е променял името му и е оставял културни следи. Затова и днес, разглеждайки артефактите, можем да прочетем богато историческо повествование, сътворено и записано по неговите земи.
Месамбрия на гърците обгражда града с масивна крепостна стена, оформя жилищни квартали, строи храмове, гимназион, театър. Месемврия на римляните създава водоснабдителна система, градски терми, издига базилики и една от тях наименува “Св. София”, по подобие на константинополската. Несебър на българите, включен за първи път в границите на държавата ни през 812 г., построява и изографисва храмовете “Св. Стефан” и “Св. Йоан Кръстител”, които се превръщат в прототип на църквите шедьоври от XIII и XIV век.
Повече за древното селище, наричано от наши и чужди изследователи “българската Равена”, заради многото и добре запазени църкви, можете да научите от публикацията на Венета Николова “Несебър – старинният град насред морето”.
На 16 ноември 1878 г. е роден Михайло Парашчук – украинският скулптор, създал архитектурни елементи от украсата на някои от най-импозантните сгради в българската столица. Пътят му тръгва от село Варваринци (тогава в пределите на Австро-Унгарската..
На днешния 6 ноември отбелязваме 104 години от анексирането на Западните покрайнини през 1920 г., по силата на Ньойския мирен договор от 1919 г., поставил края на Първата световна война. Западните покрайнини – колкото близо, толкова и далеч от..
Точно преди една година Българската православна църква учреди нов празник в църковния ни календар – Прославление на светите мощи на св. патриарх Евтимий Търновски . Според църковни източници, последният български патриарх преди падането на..