Скалисто парче земя, сякаш захвърлено в морето. Но, за да не навява пустота, е съединено със сушата чрез тесен провлак. Убежище и сигурност – това най-вероятно са видели траките, основавайки преди повече от три хилядолетия своя град Месамбрия. Така го именували те.
Несебър, както го наричаме в наши дни, помни не един завоевател, който със стъпването си в града е променял името му и е оставял културни следи. Затова и днес, разглеждайки артефактите, можем да прочетем богато историческо повествование, сътворено и записано по неговите земи.
Месамбрия на гърците обгражда града с масивна крепостна стена, оформя жилищни квартали, строи храмове, гимназион, театър. Месемврия на римляните създава водоснабдителна система, градски терми, издига базилики и една от тях наименува “Св. София”, по подобие на константинополската. Несебър на българите, включен за първи път в границите на държавата ни през 812 г., построява и изографисва храмовете “Св. Стефан” и “Св. Йоан Кръстител”, които се превръщат в прототип на църквите шедьоври от XIII и XIV век.
Повече за древното селище, наричано от наши и чужди изследователи “българската Равена”, заради многото и добре запазени църкви, можете да научите от публикацията на Венета Николова “Несебър – старинният град насред морето”.
Точно преди 75 години, а именно през 1949 г., най-голямото естествено находище на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa) в Европа - "Тисата" , намиращо се в подножието на Пирин, е обявено за резерват. Дървовидната хвойна е южен..
Точно преди 100 години, на 12 септември 1924г. започва освещаването на храм-паметника "Св. Александър Невски" , построен "в знак на признателност към руския народ за Освобождението на България от османско иго през 1878 г.", по идея на българския..
В съзнанието на българите, които пазят и почитат паметта на предците си, датата 6 септември е символ на обединението на изстрадалия ни народ, съхранил вярата и идентичността си през петвековния османски гнет. След Освобождението в края на..