Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Животът в условия на Covid-19 пренареди трудовия делник и за хората на науката

Разказ от първо лице на Дима Синапова – преподавател по математика в САЩ

| обновено на 24.04.20 в 07:50
Дима Синапова
Снимка: math.uic.edu
Тя е доцент по математика в University of Illinois at Chicago. Казва се Дима Синапова. В момента живее в Чикаго, а за САЩ заминава през 1999г. Близките ѝ също са отвъд Океана - родителите й живеят в щата Айова, а брат й е в Бостън. Разделени са посрещнали православния Великден, близостта е само виртуална - всеки пред камерата на компютъра със своите великденски яйца. „Е, не е голямо празнуване, но все пак е нещо“ – казва Дима Синапова пред Радио България:

„И в момента продължавам да работя от вкъщи върху моите занимания с математика, така че работата ми не е прекъсната от извънредното положение. Плановете ми за лятото са да дойда на гости в България през август, но ще видим как ще се развият нещата. Сега, по време на извънредните мерки, преподавам три пъти седмично, всичко е онлайн. Обикновено правя предварителни бележки по темите и по тях говоря в онлайн срещите със студентите. Не е същото като в аудиторията.“

Извънредното положение в Чикаго е както в България. Разликата е, че тук можеш да излизаш в парковете, но не с групи от хора, а се следи за спазване на дистанция – разказва сънародничката ни. Повечето хора в парка са или сами, или са двойки и семейства. Спортните площадки обаче са затворени. Ако се случи много хора се съберат на едно място или ако постъпи сигнал за работещо заведение, веднага се намесва полицията. Тя обаче не глобява хората, а само ако някой бизнесмен си е позволил да отвори заведение, въпреки забраната. Не се чувства страх от органите на реда.Общуването на Дима е ограничено, основно с колеги или други родители на деца, когато правят родителски срещи.

„Повечето споделят, че са много заети с децата си, а и на мен сега ми остава по-малко свободно време, отколкото преди тези мерки. Освен моята работа, трябва да се грижа за тях вкъщи. Дистанционните уроци тук не са задължителни, но аз се опитвам да продължавам учебните им занимания, горе-долу както е през стандартния учебен ден от 8,30 до 15,30. От гледна точка на знания сега научават повече. От социална гледна точка обаче възприемат по малко, защото им липсва контакт с приятелите. Общо взето и тук всеки се оплаква от ситуацията, но пък подкрепят затварянето на училищата, макар да не е приятно за никого.“

Според Дима Синапова хората в САЩ определено се страхуват от заразата.

„Например, аз живея в една висока сграда точно до езерото в Чикаго и повечето хора сега предпочитат да са сами, когато се возят в асансьора. Дори в лобито портиерите раздават маски, макар да не са задължителни. Навън половината от хората са с маски, с шал или нещо друго, защото се страхуват“ – споделя впечатленията си българката:

И тук повечето се тревожат за икономиката, даже милиони хора през последните седмици са подали молби за помощи в бюрата за безработни. Икономическите последствия ще се чувстват дълго време след като отшуми пандемията. Но според мен, когато свършат ограниченията, социалният живот ще си продължи както преди. Предполагам че дори и повече, защото всички, след като дълго са били изолирани, ще искат да общуват очи в очи. На мен сега културният живот определено ми липсва. Аз и моят партньор Филипо ходехме често на театър, опера. Сега Чикагската опера веднъж седмично изнася онлайн представления. Имаме приятели, чийто деца са съученици с моите, а майката е оперна певица. Миналата седмица тя изнесе концерт от вкъщи - пееше различни арии, а съпругът й акомпанира. Опитват се хората да направят нещо в момент на криза, но истинският културен живот много ни липсва“. 

Снимки: Facebook /Дима Синапова/, math.uic.edu

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Синди Николофски – една албанка с български корени в София

Българите в Албания са признати като национално малцинство през 2017 година, но не разполагаме с официални данни за броя им, тъй като окончателни данни от преброяването на населението през миналата година все още не са публикувани. Немалко албанци с..

публикувано на 10.04.24 в 12:30

Цветан Найденов – един българин в Шаолин

Той е дете на прехода, роден в края на 1989 година в София. Израснал е с филмите за кунгфу и мистиката на манастира Шаолин в Китай. Пътят му минава през тренировки по айкидо, НАТФИЗ и класа на проф. д-р Александър Илиев, където завършва висшето си..

публикувано на 02.04.24 в 11:15

Боряна Мургина: Логопед е нужен и за българчетата от неделните училища в чужбина

Човекът е част от обществото и трудно би живял без да общува. Затова грижата за доброто представяне пред другите започва още в ранна възраст, когато се учим да говорим. Всичко започва в семейството, но забързаният начин на живот забавя развитието в..

публикувано на 28.03.24 в 12:10