Името на проф. Владимир Кефалов е в списъка на учените, носители на престижната Бреслерова награда за заслуги в изучаването на човешкото зрение през 2019 г. Най-важните открития на българския физик, който живее и работи в САЩ от близо три десетилетия, са свързани с фоточувствителните неврони в състава на ретината и са значителна стъпка в борбата с едни от най-сериозните заболявания, причиняващи често пъти слепота. В продължение на дълги годининашият сънародник ръководи собствена изследователска лаборатория зад Океана, а в научните среди e определян като звезда в изследването на ретината.
Когато младият Владимир заминава за САЩ в началото на 90-те на ХХ век, баща му крои планове за негова дипломатическа кариера и му трябва доста време, докато приеме, че физиката, която синът се е заел да изучава, може да бъде също така интересна и полезна. А и самият Владимир едва ли е очаквал, че ще дойде време, когато Америка ще го нареди сред 10-те си най-добри специалисти в изучаването на човешкото зрение. "Започнах с физика в България, после учих биофизика в Бостън" – казва проф. Владимир Кефалов в интервю на Елена Цанева, кореспондент на БНР в Чикаго. И добавя:
"Любовта към науката ме доведе първо, и любовта към по-независим живот. Дойдох в Бостън, за да правя докторат по биофизика. След това правих специализация в "Джонс Хопкинс", университета в Балтимор. След това имах моя лаборатория почти 20 години в Сейнт Луис в Мисури и във Вашингтонския университет. От 2-3 години съм тук, в Южна Калифорния, където е царството на портокалите и наистина е райско място, прекрасен климат, прекрасно море, но това не беше мечтата на моя живот, просто така се случи" – разказва проф. Кефалов.
В момента професорът живее в Ориндж Каунти сред портокалови градини. Заедно със съпругата си Мая Кефалова имат 3 пораснали деца, които са поели пътя в живота си. И да, проф. Кефалов е човек на науката! Но ако си го представяте с бяла брада, разсеян поглед и сериозно лице, това няма нищо общо с приветливия мъж на средна възраст, който обича да се шегува и да обикаля Америка на мотоциклет. Твърди, че на две колела е посетил 46 от общо 48-те американски щати. Освен това, обича музиката и продължава да бъде влюбен във физиката!
Изследванията на Владимир Кефалов са насочени към лечението на болести, които причиняват загуба на зрението. Коя от тези болести е сред най-честите и най-трудно лечимите?
"Може би най-честата и най-разпространената е дегенерация на макулата (централната част на ретината-бел.ред.), която се случва при голям процент от възрастните хора. Колкото повече остарява човек, толкова по-голям шанс има да развие заболяването. Моят чичо имаше дегенерация на макулата. И това, за съжаление, е все още болест, която няма лечение. Много учени работят по този въпрос и се опитват да разработят лечение понеже това е много комплексна болест и все още дори не се знае какво я причинява."
Българският учен и неговият екип са провеждали различни изследвания, като някои от тях са били базирани на генна терапия.
"Моята лаборатория се фокусира повече на нещопо-лесно, което е болестта ретинитис пигментоза – обяснява Владимир Кефалов. – Тя също е свързана с дегенерация на зрителните клетки, но при нея е по-лесно да се разбере каква е причината. Обикновено това са генетични мутации и ние разработваме терапии, за които се надяваме, че ще бъдат приложими и за дегенерацията на макулата също."
Ако бъдещето предостави възможност, проф. Владимир Кефалов с удоволствие би работил по проекти и със свои колеги от България, както сподели ученият в интервю за БНР.
Вижте още:
Съставил: Венета Николова (по интервю на Елена Цанева - кор. на БНР-"Хоризонт" в Чикаго)
De Là Trâp – това звучно име привлече вниманието на феновете на хип-хоп културата и у нас през настоящата година. Само за два месеца съвместният проект "333" с хитовия рапър 100 кила събира близо 1 милион гледания в една от мрежите за видео..
Макар и дошли с призванието да въздигнат нашия свят, избраните не само следвали предначертания им път, но и рискували да не разкрият докрай себе си заради святия за тях дълг към Отечеството. Сред тези възрожденски българи бил Христо Цокев, останал..
"Аз съм българче. Обичам наште планини зелени, българин да се наричам – първа радост е за мене" - гордо пише в Следосвобожденска България Патриархът на българската литература Иван Вазов. Днес, век по-късно, едно младо момиче, второ поколение българка..