В тези дни на тежка вирусна криза се множат социологическите изследвания за мнението на българите относно ставащото около и с тях. На преден план са въпросите, които касаят здравните проблеми и мерките на властите за ограничаване на периметъра и смекчаване на ударите на Covid-19.

Хората се тревожат за своето здраве толкова, колкото и за своята работа, доходи и възможности за водене на нормален живот. Въпреки проблемите и неудобствата заради извънредното положение, над ¾ от гражданите одобряват антикризисните мерки на правителството, сочи проучване на „Галъп интернешънъл“.

В огромното си мнозинство българите смятат, че икономиката навлиза в период на трудности и следва да се очакват явления като безработица, спад на доходите, затруднения в осигуряването на ежедневно необходимите за живот стоки и услуги, недостиг на лекарства и т.н. Напрежението нарасна още повече след като Световната банка съобщи, че очаква тази година българската икономика да се свие с 3.7%. Проучване  на „Тренд“ показва повишена тревожност за социално-икономическите последици, заради ситуацията около Covid-19, като на първо място хората поставят опасността от безработица. Това потвърди и самият министър на труда и социалната политика Деница Сачева, като каза , че от началото на кризата до края на миналата седмица са регистрирани 72 000 нови безработни, а в бюрата по труда се регистрират всеки ден около 4 хиляди нови безработни. Google изчисли, че пътуванията до работното място са намалели с 29%. Според изследването на „Тренд“, само 25% от анкетираните не очакват кризата да засегне работата им. Същото изследване показва, че 43% очакват доходите им да намалеят заради Covid-19.

Сходни са изводите в това отношение и на агенция „Галъп Интернешънъл“,  според която над една трета от българите очакват намаляване на доходите след въвеждането на извънредните мерки. Близо една четвърт очакват това да се случи съвсем скоро.

Тези тенденции се потвърждават също от социологическата агенция „Афис“, според която 31% от българите в настоящата криза са настроени катастрофично и очакват да загубят голям процент от доходите си. 37% очакват частично да обеднеят, а промени в доходите не допускат само 32%.

Социологически проучвания правят и работодателски и синдикални организации, та даже и Философският факултет на Софийския университет. Изследване на Българската стопанска камара показа, че едва 8% от работодателите са склонни да се възползват от мярката "60/40", която е основният инструмент в правителствения план за борба с безработицата и предвижда държавата да заплаща 60% от заплатите и осигуровките на заплашените от уволнения служители на засегнати от кризата фирми. При повече от 300 000 фирми в страната,  до края на миналата седмица само 2 016 предприятия с 30 000 служители бяха проявили интерес към този план.

Изследване на Конфедерацията на независимите синдикати пък потвърждава очерталата се тенденция 78 процента от засегнатите фирми да пускат работниците си в платен отпуск,  а 24% - в неплатен. 13 на сто прибягват към съкращения. Сборът е повече от 100, тъй като в хода на проучването на някои от задаваните въпроси е даван повече от един отговор. Синдикатите смятат, че без работа до края на годината ще останат 300 хил. българи от всичко 2 320 000 наети в страната. А проучванията на философите от Софийския университет установиха, че най-често споделяните очаквания за последствията от кризата  /73,2 на сто/, са да настъпи финансов и икономически крах в световен мащаб.

Че положението в икономиката в целия свят не е розово потвърди и директорът на Международния валутен фонд, българката Кристалина Геориева, според която глобалната пандемия на коронавирус причинява невиждана досега икономическа криза и ще изисква масиран отговор за осигуряване на възстановяването. Тя предупреди, че "глобалният растеж ще се превърне в рязко отрицателен през 2020 г.", като 170 от 180-те членове на Международния валутен фонд ще изпитват спад на доходите на глава от населението.