Виена, приказната столица на Австрия, чиито улици и площади обикновено са препълнени с тълпи чуждестранни туристи, сега изглежда спокойна и дори опустяла. Причината, разбира се, е в извънредните мерки за сигурност, които въведоха всички европейски държави. Навсякъде изискванията и ограниченията в живота по време на криза си приличат, но разликата е в начина, по който мерките се възприемат от страна на местните жители. Обществото във Виена чува сигналите за икономическата криза, която ни очаква в близко бъдеще и въпреки това, то не изглежда стреснато и разтревожено. Причината е, че гражданите имат силно доверие в държавата. Те вярват, че тя ще намери начин да ги защити от задаващата се икономическа криза – обяснява пред Радио България Виктория Кирилова.

„Животът тече както и преди, всичко е под строг контрол, но във Виена го няма усещането за абсолютна криза, макар хората почти да не излизат по улиците” – казва българката, която в момента е студентка трета година в Музикалния и художествен университет на град Виена.

„Както аз, така и други мои приятели и състуденти решихме да си останем тук, във Виена. Очевидно е по-безопасно за близките ни, за нас самите, а и вече почти граничи с невъзможността скорошното връщане в България. Затова с мои колеги, които също учат тук решихме активно да се занимаваме с нашите задачи. В момента университетите не са спрели да дават нови и нови задания за самостоятелна работа на студентите. Моделът за електронно обучение според мен е напълно приложим. В днешно време всеки разполага с интернет, компютър и достатъчно добър телефон, с които връзката преподавател-ученик не може да бъде прекъсната от такава извънредна ситуация. Времето не спира, затова така компенсираме липсата на учебни занятия и уроци в аудиториите. Заедно с мои колеги записваме и споделяме свои изпълнения чрез социалните мрежи. В момента участвам в поне два проекта, в които всеки от нас заснема своето изпълнение. Накрая тези записи ще бъдат смесени в общо изпълнение. Естествено, резултатът няма да е като да се съберем и да свирим заедно, но пак е творчество и стимул за работа”.

Наричат Виена „градът на музиката”, а според Виктория най-привлекателната й страна е, че тук много добре се съчетават различни елементи от стилове и култури. Допада ѝ близостта до немския стил на живот, примесен с черти на източноевропейския темперамент и усещането за близост до артистична Италия. И докато улиците на Виена са празни, Виктория и съседите ѝ, също музиканти, излизат на прозорците си привечер, за да свирят там в знак на солидарност и срещу страха от заразата. Дали обаче реакциите на виенчани са такива като на съседите в Италия?

„Беше много приятен момент за самите нас, защото беше нашият начин, като музиканти, да изразим отношението си към това, което сега на всички ни се случва – разказва Виктория Кирилова: – Жителите на Виена са по-затворени, в сравнение с италианците, например, затова тук не срещнахме същата съпричастност и израз на подкрепа за този спонтанен жест на изява. Тук хората предпочитат да съхранят спокойствието около дома, въпреки че всеки от тях също изпитва възхищение и благодарност към труда на медиците. Те предпочитат да не изразяват емоцията си публично. Характерно за виенчаните е, че живеят много разделени и има много възрастни, които са свикнали да са откъснати от роднините си и на практика са съвсем сами. Тъкмо заради тях, напоследък тук се появяват много мили жестове от страна на млади хора, които искат да им кажат, че има на кого да разчитат в такъв момент. Те оставят свой телефон на външната входна врата, като посочват и в кой апартамент живеят. С обявата си приканват възрастните съседи, ако имат нужда от помощ при пазаруване или за друго, лично да ги потърсят. Това е доста разпространен начин за взаимопомощ сега в австрийската столица”.