Само на 6 км от най-посещавания български курорт през зимата – Банско, се намира град Разлог. Разположено на границата между три планини - Рила, Пирин и Родопите, градчето представлява спокойно място за отдих през цялата година. Туристите обичат да се връщат там, привлечени от гостоприемството на местните хората, от колорита и ентусиазма, с който те пазят традициите и обичаи си и не на последно място - от вкусната храна, с която се слави този край.
От незапомнени времена в Разлог в началото на новата година излизат разложките кукери, облечени в животински кожи. По този начин, с ритуално изгонване на злото, местните изпращат старата година, затова и фестивалът се нарича „Старчевата“.
Пресечна точка на туристическите маршрути през града е Разложкият исторически музей. „Гостите от чужбина остават силно впечатлени от начина, по който пазим традициите и обичаите, интересните исторически забележителности, които имаме“ – казва директорът на музея Христина Манова:
„Дори къщата, в която се помещава музеят ни е стара възрожденска къща, строена през втората половина на 19 век. Битовата обстановка е напълно запазена и всичко говори за живота на хората по онова време. Музеят съхранява паметта чрез три постоянни експозиции, като всяка година се стараем да има и две гостуващи изложби. Така показваме нещо различно, ново, но пък винаги се стараем да има нещо, което показва традициите, обичаите, облеклото с характерните наши шевици - защото те са богатство за хората от разложкия край. По този начин броят на туристите при нас расте всяка година.
Има и още един зимен обичай, който събира много участници и гости от близо и далече. Това е Бабинден и се провежда на 21 януари. Денят на жената, която помага да дойде на бял свят новият живот, е стар и голям празник за града. На хорото в Разлог се хващат всички жени, които са станали баби през миналата година. Задължително носят традиционно облекло и в специални цедилки слагат на гърба си своите внучета.
Народната ни носия е много богато украсена с везани ръчно шевици, наречени запески. Поставят се в края на ръкавите и символично предпазват от зли сили жената, която ги носи. В зависимост от това, в какво семейно положение е жената, тя носи характерните запески /шевици/. По тях я разпознават дали е омъжена, дали е свекърва, така че нищо в облеклото не е случайно. Шевицата се разбира и цени високо от по-младите жени в Разлог. Често идват в музея, взимат модели, правят шевици, възстановяват облекло и го обличат за различни поводи и празници. Когато облечеш такава дреха със шевици се създава особено настроение и тази жена се чувства красива“.
Хората в Разлог съхраняват като свое богатство и местния характерен диалект, който изглежда неразбираем и причудлив за туристите, дошли от други краища на страната. „Характерният ни говор впечатлява хората със своята мекота и с изключително странните думи, а туристите даже се опитват да ги запомнят“ – казва Христина Манова:
„Всичко при нас им се струва интересно. Туристите се връщат, защото харесват нашата местна кухня. Най-характерна е разложката капама. Това е вид ястие, което се приготвя с различни видове месо, с кисело зеле, с ориз, с вино и много подправки. Готви се набавен огън от 5 до 8 часа. Това ястие се прави във всяка къща, предимно през зимните месеци. Има още много традиционни ястия, с които се слави нашият край. Хубавото е, че за всичко използваме местни продукти. На нашата територия работят и много мандри за мляко, имаме и производители на месо. Важното е, че хора от Разлог са много гостоприемни. Обичат гостите, посрещат ги със старание и често се случва туристи да споделят, че тъкмо заради гостоприемството се връщат за ваканцията си в Разлог.
Снимки: БГНЕС, ilovebulgaria.eu, @museum.razlog и Гергана Манчева
Чаирските езера са защитена местност в Западните Родопи, известна с естествено образували се свлачищни езера. Те са покрити с дебел торфен килим, а наоколо погледът се любува на зелени ливади и вековни смърчови гори. Намират се на 19 км източно от..
Хубавите есенни дни са прекрасно време за разходка сред дюкянчетата на Самоводската чаршия във Велико Търново. Чаршията възниква в средата на XIX век, когато на улицата излагат своята продукция земеделци от околните села. Появяват се и занаятчийски..
Те радват окото, сбъдват желания и лекуват. Хиляди пясъчни колони, малки и големи, наподобяващи хора, растения или митични животни, са осеяли обширна територия от 50 кв. км в околностите на град Варна. Произходът им до ден днешен не е напълно..