Само на 6 км от най-посещавания български курорт през зимата – Банско, се намира град Разлог. Разположено на границата между три планини - Рила, Пирин и Родопите, градчето представлява спокойно място за отдих през цялата година. Туристите обичат да се връщат там, привлечени от гостоприемството на местните хората, от колорита и ентусиазма, с който те пазят традициите и обичаи си и не на последно място - от вкусната храна, с която се слави този край.
От незапомнени времена в Разлог в началото на новата година излизат разложките кукери, облечени в животински кожи. По този начин, с ритуално изгонване на злото, местните изпращат старата година, затова и фестивалът се нарича „Старчевата“.
Пресечна точка на туристическите маршрути през града е Разложкият исторически музей. „Гостите от чужбина остават силно впечатлени от начина, по който пазим традициите и обичаите, интересните исторически забележителности, които имаме“ – казва директорът на музея Христина Манова:
„Дори къщата, в която се помещава музеят ни е стара възрожденска къща, строена през втората половина на 19 век. Битовата обстановка е напълно запазена и всичко говори за живота на хората по онова време. Музеят съхранява паметта чрез три постоянни експозиции, като всяка година се стараем да има и две гостуващи изложби. Така показваме нещо различно, ново, но пък винаги се стараем да има нещо, което показва традициите, обичаите, облеклото с характерните наши шевици - защото те са богатство за хората от разложкия край. По този начин броят на туристите при нас расте всяка година.
Има и още един зимен обичай, който събира много участници и гости от близо и далече. Това е Бабинден и се провежда на 21 януари. Денят на жената, която помага да дойде на бял свят новият живот, е стар и голям празник за града. На хорото в Разлог се хващат всички жени, които са станали баби през миналата година. Задължително носят традиционно облекло и в специални цедилки слагат на гърба си своите внучета.
Народната ни носия е много богато украсена с везани ръчно шевици, наречени запески. Поставят се в края на ръкавите и символично предпазват от зли сили жената, която ги носи. В зависимост от това, в какво семейно положение е жената, тя носи характерните запески /шевици/. По тях я разпознават дали е омъжена, дали е свекърва, така че нищо в облеклото не е случайно. Шевицата се разбира и цени високо от по-младите жени в Разлог. Често идват в музея, взимат модели, правят шевици, възстановяват облекло и го обличат за различни поводи и празници. Когато облечеш такава дреха със шевици се създава особено настроение и тази жена се чувства красива“.
Хората в Разлог съхраняват като свое богатство и местния характерен диалект, който изглежда неразбираем и причудлив за туристите, дошли от други краища на страната. „Характерният ни говор впечатлява хората със своята мекота и с изключително странните думи, а туристите даже се опитват да ги запомнят“ – казва Христина Манова:
„Всичко при нас им се струва интересно. Туристите се връщат, защото харесват нашата местна кухня. Най-характерна е разложката капама. Това е вид ястие, което се приготвя с различни видове месо, с кисело зеле, с ориз, с вино и много подправки. Готви се набавен огън от 5 до 8 часа. Това ястие се прави във всяка къща, предимно през зимните месеци. Има още много традиционни ястия, с които се слави нашият край. Хубавото е, че за всичко използваме местни продукти. На нашата територия работят и много мандри за мляко, имаме и производители на месо. Важното е, че хора от Разлог са много гостоприемни. Обичат гостите, посрещат ги със старание и често се случва туристи да споделят, че тъкмо заради гостоприемството се връщат за ваканцията си в Разлог.
Снимки: БГНЕС, ilovebulgaria.eu, @museum.razlog и Гергана Манчева
За нас, българите, Батак е град-светиня! И до днес в него отеква ехото от трагичните събития, свързани с Априлското въстание през 1876 г. , когато по-голямата част от невинните жители на родопското градче са посечени от османския поробител –..
През това лято гостите на община Чепеларе ще могат да разнообразят ваканцията си сред красивата природа на Родопите с още един планински маршрут. Става дума за новата туристическа пътека "Пещерната лаборатория, Старата граница, пещера Топчето, пилон..
Селският туризъм върви ръка за ръка с опознаване на кулинарията на дадено място. А районът на Кюстендил е златна мина в това отношение. Затова гастро туровете в тази част на България набират все по-широка популярност. Туристите посещават малки ферми..
Река Янтра извира в Стара планина на 1220 м. н.в. и се спуска на север, като лъкатуши през живописни долини и проломи, пресичайки градовете..