Идеята на кукерския обичай е да покаже умиращата и отново раждащата се природа – нещо, което е закодирано и заложено във всички вярвания на българите. В основата на обичая е имитирането на заораването, сеитбата и прибирането на реколтата, което е една инициация на смъртта и раждането.
Автентичността на кукерския обичай, е представена в специална пътуваща изложба на Регионалния исторически музей в Ямбол. „Кукерските игри – феерия от багри, магия и мистерия“ е създадена през 2017 година и представя костюмите на персонажите в една кукерска група.
„Това са около 16 костюма от Ямболско. Областта е известна като Кукерландия, това е мястото, откъдето са повечето кукери в България – обяснява Стефан Бакърджиев, директор на РИМ-Ямбол. – Освен възстановка на персонажите и на целия ритуал, са показани шест костюма с маски от различни населени места в региона, тъй като в миналото всяко селище на територията на Ямболска област е имало свой почерк в костюмите, изработването им, вида на маските.”
Кукерските игри в Ямболско се отличават с периода, в който се изпълняват – на Сирна неделя или в понеделник след Сирни заговезни. Маскираните са облечени с традиционните за селищата женски костюми. Важен елемент е кукерската маска, като в този край се срещат много разновидности.
„Старинните образци, които представяме на изложбата, се изработват най-често от козя или овча кожа, обърната с козината навън, като в горния край са прикрепвани два рога. Искам специално да подчертая, че автентичният кукерски обичай се изпълнява само от мъже” – уточнява Стефан Бакърджиев.
От 26 до 29 март изложбата ще гостува в Пловдив. Там могат да се видят архивни снимки, документи, информация за този обичай, а посетителите се потапят в атмосферата на старите обреди и се запознават със символиката и значението на кукерския костюм.
„Архивните снимки обхващат периода от началото на първите десетилетия на 20 век. Показваме изключително оригинални кукерски маски и костюми, като тук трябва да посочим, че символиката на кукерите, които излизат по Сирни заговезни, е насочена към прогонването на злите духове, с пожелание за богата реколта, здраве и плодовитост на хората и животните” – казва г-н Бакърджиев.
В началото на миналия век кукерски игри се играят само в отделни райони на България, докато днес кукери има почти навсякъде. Откъсва ли се празникът от традиционната обредност?
„През последните години заради самата атрактивност на обичая вече се преминава от автентичност към обикновен карнавал – убеден е Стефан Бакърджиев. – Появата на жени-кукерки превръща ритуала в маскарад, включват се много персонажи, които нямат нищо общо с автентичността. Затова целта на все повече фестивали е да се опази тази автентичност.”
От 27 февруари до 1 март 2020 г. в Ямбол се провежда 21-то издание на фестивала „Кукерландия”.
Снимки: БГНЕС и архивИзделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..
Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще..
Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни..