През 1995 г. група млади художници заявяват присъствието си в културния живот с манифест, в който скъсват с традицията и подемат инициативата за ново българско изкуство. Те показват иновативните си идеи в две изложби през 90-те. Двайсет години по-късно обединените под названието “XXL” творци отново се събират, за да проследят отпечатъка на времето в своите картини.
Изложбата “Нова българска живопис III” е разположена в залата на OBORISHTE 5 Gallery and Hall в София и ще продължи до 3 март.
Важно беше да се разграничим от изявите на т.нар. български авангард, които не бяха адекватни на времето и имаха прекалено игрови и декоративен характер – казва художникът Иван Кюранов.
През 90-те години на миналия век живописта беше отречена като медия, защото твърде дълго време е експлоатирана и няма какво повече да се каже чрез нейните изразни средства. А с изложбата “Нова българска живопис 1”, която се състоя през 1996 г. по идея Хубен Черкелов, ние искахме да покажем, че тя може да бъде концептуализирана и използвана като съвременно изразно средство. През всичките тези години ние на практика сме участвали в реабилитацията на живописта.
В средата на 90-те новобългарските художници наблягат на социалното, на концептуалното, използвайки съвременни изразни средства като видео, инсталация, фотография. Появяват се интересни и коренно различни произведения от тези на предишното поколение творци.
Художникът Петко Дурмана сравнява тогавашното “низвергване” на живописта с края на историята по Франсис Фукуяма – според американския социолог либералната демокрация и свободният пазар са крайната точка на социокултурната еволюция на човечеството. Четвърт век по-късно обаче, отново се връщаме към Студената война, а живописта е най-силната и важна медия, допълва той.
След като години наред изследва технологиите и новите медии, днес Петко Дурмана определя творбите си като “посттехнологична живопис”. И представя картини в квадратен формат – тъй като са инстаграм френдли, в които наслагва два пласта.
Всъщност това са две картини една върху друга и долната може да се види само с технологични средства – казва той. – В цялата серия “undercover” правя реалистична основа, която се родее донякъде със социалистическия реализъм, докато отгоре слагам плакатни послания, свързани с реалността. Така при “Цар Бомба” отгоре е Владимир Путин, чието лице е изобразено върху бомба и короната му е неин стабилизатор, а отдолу е нарисуван Сталин. Картината “Хей, Иран” пък показва отгоре значката с Мики Маус, носена при кризата със заложниците в Техеран през 1979-81 г., а под нея е Доналд Тръмп, който върна конфронтацията с Иран. Идеята е, че историята се повтаря и аз слагам трагедията като подложка, а отгоре фарса.
Макар и поели по собствени пътища и развили изкуството си по различен начин, всички художници от групата “XXL” остават верни на съвременния подход към живописта. Доказват го картините им, наситени с попарт елементи, с концептуални практики, със смесване на фотографията и живописта. И въпреки че са изпълнени с различни техники и стилове, те си взаимодействат.
Снимки: Диана Цанкова
Концертно изпълнение на сценичната кантата "Кармина Бурана" от Карл Орф в София се превърна в празник за меломаните и заявка за силата на музиката да стопява ледове в дипломацията. За първи път на една сцена се качиха три оркестъра от три съседни..
Житейската история на принцеса Мафалда Савойска е любопитна, вълнуваща и трагична. Тя е родена в Рим през 1902 г. и е второ дете на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска, сестра е на българската царица Йоана. През 1925 се омъжва за..
По повод деня на свети Кирил, Археологическият музей "Велики Преслав" представя изложбата "По следите на учениците". Експозицията, посветена на създателите на славянобългарската азбука проследява Кирило-Методиевския маршрут в България, като част..