През 1995 г. група млади художници заявяват присъствието си в културния живот с манифест, в който скъсват с традицията и подемат инициативата за ново българско изкуство. Те показват иновативните си идеи в две изложби през 90-те. Двайсет години по-късно обединените под названието “XXL” творци отново се събират, за да проследят отпечатъка на времето в своите картини.
Изложбата “Нова българска живопис III” е разположена в залата на OBORISHTE 5 Gallery and Hall в София и ще продължи до 3 март.
Важно беше да се разграничим от изявите на т.нар. български авангард, които не бяха адекватни на времето и имаха прекалено игрови и декоративен характер – казва художникът Иван Кюранов.
През 90-те години на миналия век живописта беше отречена като медия, защото твърде дълго време е експлоатирана и няма какво повече да се каже чрез нейните изразни средства. А с изложбата “Нова българска живопис 1”, която се състоя през 1996 г. по идея Хубен Черкелов, ние искахме да покажем, че тя може да бъде концептуализирана и използвана като съвременно изразно средство. През всичките тези години ние на практика сме участвали в реабилитацията на живописта.
В средата на 90-те новобългарските художници наблягат на социалното, на концептуалното, използвайки съвременни изразни средства като видео, инсталация, фотография. Появяват се интересни и коренно различни произведения от тези на предишното поколение творци.
Художникът Петко Дурмана сравнява тогавашното “низвергване” на живописта с края на историята по Франсис Фукуяма – според американския социолог либералната демокрация и свободният пазар са крайната точка на социокултурната еволюция на човечеството. Четвърт век по-късно обаче, отново се връщаме към Студената война, а живописта е най-силната и важна медия, допълва той.
След като години наред изследва технологиите и новите медии, днес Петко Дурмана определя творбите си като “посттехнологична живопис”. И представя картини в квадратен формат – тъй като са инстаграм френдли, в които наслагва два пласта.
Всъщност това са две картини една върху друга и долната може да се види само с технологични средства – казва той. – В цялата серия “undercover” правя реалистична основа, която се родее донякъде със социалистическия реализъм, докато отгоре слагам плакатни послания, свързани с реалността. Така при “Цар Бомба” отгоре е Владимир Путин, чието лице е изобразено върху бомба и короната му е неин стабилизатор, а отдолу е нарисуван Сталин. Картината “Хей, Иран” пък показва отгоре значката с Мики Маус, носена при кризата със заложниците в Техеран през 1979-81 г., а под нея е Доналд Тръмп, който върна конфронтацията с Иран. Идеята е, че историята се повтаря и аз слагам трагедията като подложка, а отгоре фарса.
Макар и поели по собствени пътища и развили изкуството си по различен начин, всички художници от групата “XXL” остават верни на съвременния подход към живописта. Доказват го картините им, наситени с попарт елементи, с концептуални практики, със смесване на фотографията и живописта. И въпреки че са изпълнени с различни техники и стилове, те си взаимодействат.
Снимки: Диана Цанкова
В Българския културен институт в Берлин /Leipziger Str. 114 – 115, 10117 Berlin/ тази вечер от 19.00 ч. се открива изложба по повод 50-годишнината от смъртта на Ангел Каранешев и 60-годишнината от кончината на Недялко Каранешев. Целта на изложбата е..
На XIX-ата Среща на върха на Франкофонията в Париж – пред представители на около 80 държави, беше изтъкнат като много добър пример българският модел на обучение на френски език и реализация на пазара на труда. В селището на Франкофонията в Париж..
Изложбата "Древните съкровища на България" откри вицепрезидентът Илияна Йотова в селището на Франкофонията в Париж, създадено в рамките на Срещата на върха на Международната организация на Франкофонията. Експозицията в българския павилион бе..