За архитект Цветанка Разсолкова всичко започва през 1997г. когато у нея се поражда желанието да проектира храмове.Вдъхновението й идва в Родопите, където е поканена от арх. Николов и Фондация „Бъдеще за България“ да направи интериора на новопостроения храм „Св. Неделя“ в Неделино. Радостта на хората, които от 400 години не са имали православен храм, оставя незабравими спомени и я въодушевява за по-нататъшната й работа. Първият храм, който проектира е през 2002 г., когато започва да работи със Софийска митрополия, по покана на Негово високо преосвещенство митрополит Николай, настоящ владика на Пловдив. Благодарна му е защото той я въвежда във философията на православната вяра.
По негова молба прави проект за разширение на храма „Света Троица“ в манастира „Свети апостоли Петър и Павел“, разположен в землището на Долни Лозен, в близост до София.
Успоредно с това започва да проектира и други храмове, манастирски църкви и комплекси, прави реконструкции и реставрации. В момента работи над 30-тия си църковен обект.
Цветанка Разсолкова е лицензиран архитект към Министерство на културата. Проектите реализира в екип със сестра си арх. Зоя Разсолкова и с младата архитектка Весела Костова.
По проект на арх. Разсолкова се изгражда храмът „Св. архидякон Стефан” в столичния кв. Гоце Делчев:
Това е православен духовен център – обяснява арх. Разсолкова. – Проектът на площ от 2700 кв. м е внушителен, с много детайли – храм, няколко параклиса, неделно училище, център за развитие на социална дейност. За съжаление готова е само камбанарията. Надявам се в скоро време отново да се възобнови строителство на този обект, който е работен с много любов.
В писанията на светите отци се казва, че когато решиш да работиш за Господа, трябва да приготвиш сърцето си за изпитания – казва арх. Разсолкова. – Всеки храм, сам по себе си, е трудоемка и специфична работа. Всеки светец изисква своя храм. В началото проектирам на ръка, за да може да излезе от сърцето. Това става с пост, с молитва към съответния светец, към Господа, за да е успешна работата. Онзи, който проектира храмове не трябва само да е вярващ. Необходимо е да вникне във философията на религията, да спазва каноничните изисквания, за да може това т.нар. боговдъхновение да идва естествено. Архитектът трябва да е въцърковен, това е Божи дом и трябва да сме много усърдни и внимателни, не само в проектирането, а и в личното отношение към вярата.
Има определени канони при изпълнение на църковните тайнства, които архитектът трябва да познава, за да може храмът да е удобен за богослужението, което съдържа много символика. Задължително е и проучването на старите образци, защото православието е строго в изискванията за форма и съдържание, обяснява арх. Разсолкова. Самата тя когато пристъпва към проектирането на храм чете религиозна философия, като има предпочитания към Св. Йоан Дамаскин, чиито произведения дават познания за догмите на вярата. Не са случайни и материалите, които се използват, особено във вътрешността, тъй като след това ще има стенописи. И трябва предварително да се работи с художниците, за да се знае каква техника ще бъде използвана, къде точно и какво ще се рисува, за да може мащабите и пропорциите на храма да са съобразени.
Проектирането на храм не е слава за архитекта – казва арх. Разсолкова. – Колкото повече храмове проектирам, толкова повече разбирам, че трябва да си смирен, че това е Божия милост и трябва да се задълбочиш сериозно. Православният храм още отдалече трябва да навява молитвено настроение. Това е сакрална архитектура. Тя излиза като тайнство от Господа. Когато завърша един храм заставам и ми се струва, че някой друг го е сътворил – и това е Великият Архитект Господ. Така е и в писанието, ако Господ не съгради къщата, напразно ще се трудят зидарите и това важи с пълна сила и за нас, когато съграждаме Дома на Господа.
Снимки: личен архив
След големия господски празник Успение Богородично, Рождението на Божията Майка е на особена почит в България. Църквата ни го отбелязва на 8 септември, заедно с гръцката православна църква, а останалите поместни православни църкви почитат празника на..
Находките от археологическите разкопки на Козарева могила – селище от V хил. пр. пр.н.е., се превърнаха в истинска сензация още през 2014 година, когато за пръв път бяха представени пред широката публика. Сред изящните експонати се открояват..
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..