Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Храмовата архитектура – призвание за арх. Цветанка Разсолкова

Манастир „Св.Петка“ - м. Клисура, Банкя

За архитект Цветанка Разсолкова всичко започва през 1997г. когато у нея се поражда желанието да проектира храмове.Вдъхновението й идва в Родопите, където е поканена от арх. Николов и Фондация „Бъдеще за България“ да направи интериора на новопостроения храм „Св. Неделя“ в Неделино. Радостта на хората, които от 400 години не са имали православен храм, оставя незабравими спомени и я въодушевява за по-нататъшната й работа. Първият храм, който проектира е през 2002 г., когато започва да работи със Софийска митрополия, по покана на Негово високо преосвещенство митрополит Николай, настоящ владика на Пловдив. Благодарна му е защото той я въвежда във философията на православната вяра.

По негова молба прави проект за разширение на храма „Света Троица“ в манастира „Свети апостоли Петър и Павел“, разположен в землището на Долни Лозен, в близост до София.



Успоредно с това започва да проектира и други храмове, манастирски църкви и комплекси, прави реконструкции и реставрации. В момента работи над 30-тия си църковен обект.

Цветанка Разсолкова е лицензиран архитект към Министерство на културата. Проектите реализира в екип със сестра си арх. Зоя Разсолкова и с младата архитектка Весела Костова.

По проект на арх. Разсолкова се изгражда храмът „Св. архидякон Стефан” в столичния кв. Гоце Делчев:

Това е православен духовен център – обяснява арх. Разсолкова. – Проектът на площ от 2700 кв. м е внушителен, с много детайли – храм, няколко параклиса, неделно училище, център за развитие на социална дейност. За съжаление готова е само камбанарията. Надявам се в скоро време отново да се възобнови строителство на този обект, който е работен с много любов.




Сред първите проекти на арх. Разсолкова от 2003 г. е православният храм „Св. Равноапостолни царе Константин и Елена“ в Елин Пелин, който беше осветен наскоро.



Строителството му се забавя поради финансови проблеми. Когато изостава строежът на покрива, Дядо Добри – човекът, лишил се от всичко, за да дарява за реставриране и поддържане на
български християнски храмове, подарява 18 000 лв.

В писанията на светите отци се казва, че когато решиш да работиш за Господа, трябва да приготвиш сърцето си за изпитания – казва арх. Разсолкова. – Всеки храм, сам по себе си, е трудоемка и специфична работа. Всеки светец изисква своя храм. В началото проектирам на ръка, за да може да излезе от сърцето. Това става с пост, с молитва към съответния светец, към Господа, за да е успешна работата. Онзи, който проектира храмове не трябва само да е вярващ. Необходимо е да вникне във философията на религията, да спазва каноничните изисквания, за да може това т.нар. боговдъхновение да идва естествено. Архитектът трябва да е въцърковен, това е Божи дом и трябва да сме много усърдни и внимателни, не само в проектирането, а и в личното отношение към вярата.

Има определени канони при изпълнение на църковните тайнства, които архитектът трябва да познава, за да може храмът да е удобен за богослужението, което съдържа много символика. Задължително е и проучването на старите образци, защото православието е строго в изискванията за форма и съдържание, обяснява арх. Разсолкова. Самата тя когато пристъпва към проектирането на храм чете религиозна философия, като има предпочитания към Св. Йоан Дамаскин, чиито произведения дават познания за догмите на вярата. Не са случайни и материалите, които се използват, особено във вътрешността, тъй като след това ще има стенописи. И трябва предварително да се работи с художниците, за да се знае каква техника ще бъде използвана, къде точно и какво ще се рисува, за да може мащабите и пропорциите на храма да са съобразени.



Проектирането на храм не е слава за архитекта – казва арх. Разсолкова. – Колкото повече храмове проектирам, толкова повече разбирам, че трябва да си смирен, че това е Божия милост и трябва да се задълбочиш сериозно. Православният храм още отдалече трябва да навява молитвено настроение. Това е сакрална архитектура. Тя излиза като тайнство от Господа. Когато завърша един храм заставам и ми се струва, че някой друг го е сътворил – и това е Великият Архитект Господ. Така е и в писанието, ако Господ не съгради къщата, напразно ще се трудят зидарите и това важи с пълна сила и за нас, когато съграждаме Дома на Господа.

Снимки: личен архив



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Защо София е подходящата столица за Всеправославен събор

Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..

публикувано на 30.09.24 в 09:15
На 20 септември екипът на проф. Людмил Вагалински откри статуя в Хераклея Синтика, три дни по-късно откриха и главата на скултурата.

В Хераклея Синтика откриха подова мозайка и главата на римска статуя

Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..

публикувано на 23.09.24 в 16:17

85 археолози от цяла Европа се събират в България на конгрес за римските дунавски провинции

От 23 до 28 септември София и Видин ще бъдат домакини на Седмата международна конференция за римските дунавски провинции на тема "Граничен ландшафт по Дунав – Frontier landscapes along the Danube", предаде БНР Видин. Инициативата за дискусията за..

публикувано на 23.09.24 в 07:10