„Душата на човек се извайва с музика“ е любимата максима на Кичка Христова, която вече 40 години живее с народната песен. Широк е творческият ѝ диапазон. Родена е във Варна и творческата ѝ дейност е свързана изцяло с морския град. Овладяла традиционния стил на Североизточна България, за репертоара ѝ не са чужди и авторските песни със съдържателни текстове. Акцент в студийната ѝ работа са песните от родния край, записани с ОНМ на БНР и аранжирани от Коста Колев, Костадин Генчев, Ангел Добрев и др. Като диригент се посвещава на фолклорните формации: „Неранза“, „Галатея“, „Мартеница“, „Букавица“, шлагерната група „Млади сърца“ и др. В годините Кичка Христова успя да издаде албуми с песни на своите ученици, да ги изведе на фестивални сцени у нас и по света. Мнозина от тях се насочиха професионално към музиката. Предаността и професионализма на Кичка Христова са високо оценени от специалисти и публика. Сред многобройните признания се открояват отличията – „Златна лира“ и „Кристално огърлие“, връчени ѝ тази година от СМДБ по повод нейната кръгла житейска годишнина.
Началото на всяко творческо вдъхновение е семейството – убедена е Кичка Христова. – То е най-доброто място за среща с различните изкуства, култури, фолклор, философия. В моето семейство думата фолклор се изписваше с главни букви. Родителите ми постоянно слушаха народна музика по БНР и от грамофонни плочи. Така опознах големите гласове на България. Първата песен, която ме спечели, бе „Любе, любе“ на Соня Кънчева. Тя проправи пътечката ми към ученическия хор за народни песни в училище „Иван Рилски“ с ръководител Янка Митева, хора на учителите с диригент Радослав Данов, ансамбъла към ОНС с диригент Найден Найденов. За удоволствие сега ходя на народно пеене в хор „Цветница“ с диригент Атанас Илиев – Варна. Благодарение на моите учители изградих собствена гледна точка. Творецът трябва да избере дали да се насочи към стари хитове за бърза слава, или към нови, нечувани песни, за да остави нещо свое, оригинално. Издирвах през годините песни предимно от Североизточна България. Научих ги от Иванка Дюзова, Марийка Радулова, леля Иванка от Дългопол, които с удоволствие разкриваха своето богатство. Притежавам богата фонотека от песни, които още не са записани. Появиха се и албумите „Ясно слънце“, „За любов и щур късмет“. За тяхното осъществяване събрах творци от Варна и записахме фолклорна музика на авторска основа. Изкушена съм и от македонското звучене. Но за 40-те ми творчески години по пътя на песента, най-важно е моето семейство – съпругът ми Димитър Христов, моите деца, които винаги са ме подкрепяли и продължават да го правят до днес, голямата ми радост е внучката Дея. Скоро приключих един интересен проект, който спечелих от фонд „Култура“ – община Варна, озаглавен „Фолклорна дъга над брега“. Заедно с читалище „Елин Пелин“ –Варна и читалище „Васил Левски“ – квартал Галата, направихме поредица от концерти. Заключителният бе в голямата зала на Конгресния център във Варна. Пожелавам на общинското ръководство в града да продължи да стимулира фолклорното изкуство и детското творчество, както и работата на всички мои колеги. Искам с песните на моите състави да стигна до всяко сърце, което бие в ритъма на българския фолклор. Искам бъдещето да е по-спокойно, по-красиво, за да продължаваме тази пътечка и да оставим своята следа….
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..
Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..
Над 80 занаятчии представят майсторството си в Нощта на Самоводската чаршия във Велико Търново, съобщава БТА. До 23 септември Фестивалът на занаятите ще представи традиционни и нови техники в различни сфери на бита. Сред тях са ателиета за изработка..